Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Контът се беше изправил и беше излязъл иззад бюрото, за да застане на една крачка от Батера. Не каза нищо, но адвокатът премигна от внезапно стеклата се по челото му пот, след което изрече:
— Убеден съм, милорд.
Монтес се усмихна и потупа Батера по рамото, по начин, който би изглеждал приветлив и дружески на някой по-слабо информиран наблюдател. Единственото, което изрече бе:
— Надявам се убедеността ти да е подплатена.
Монтес излезе и остави вратата отворена. Батера стисна облекчено очи за миг и го последва.
Това бе последният попит от картината образ и сега сцената избледняваше и се връщаше към статичното си състояние на неподвижен прозорец към нечия чужда къща. Никола въздъхна и уморено прокара пръсти през косата си. Нищо особено. Е, не можем всеки ден да очакваме чудеса. На два пъти в миналото картината бе разкривала важни подробности от плановете на Конта. Монтес се движеше из финансовите и значимите капиталови среди на Виен и за постигането на целите си използваше подкупи, шантаж и още по-насилствени методи, но вършеше това толкова предпазливо, че реномето му все още не бе накърнено и все още го приемаха в двореца и във всички уважавани домове. Но не задълго, помисли си Никола, стиснал устни в ледена усмивка. Не за много дълго.
Той се изправи, протегна се, духна свещите и внимателно заключи вратата след себе си.
Докато отиваше към стълбището, на входната врата се почука. Той спря с ръка върху перилата. За почтени посетители беше твърде късно, а недотам почтените, но със законен бизнес посетители, никога не биха се появили тук. Сарасате се поколеба и го погледна, в очакване на инструкции. Крак се появи откъм аркадата в другото крило, затова Никола се облегна на носещата колона на стълбището, скръсти ръце и каза:
— Виж кой е, ако обичаш.
Икономът отвори тежката порта и някакъв мъж пристъпи във фоайето без да чака никаква покана. Беше кльощав, мършав и освен официалното си вечерно облекло носеше пелерина и екстравагантна шапка. Светлината от газеника над вратата придаваше зловещ вид на острите му черти и изпъкнали очи, но Никола знаеше, че при всички се получава така. Мъжът не обърна никакво внимание на Сарасате и се оглеждаше из хола сякаш се намираше на обществено място за развлечения. Никола се обади с раздразнение:
— Твърде късно е за нормални посетители, особено ако не ги познавам. Бихте ли излязъл оттам, откъдето влязохте?
Мъжът се втренчи в него и вместо това пристъпи още по-навътре.
— Ти ли си собственикът на тази къща?
Всеки би предположил като ме види тук по риза и с навити ръкави, помисли си Никола. Хрумна му, че е възможно този да е поредния любопитен нахалник; бяха минали години от смъртта на осиновителя му, но публичността на процеса все още привличаше разни типове с морбидни наклонности. Идваха и хора с по-конвенционален интерес спрямо работата на стария, но те като правило биваха по-вежливи и го посещаваха денем, обикновено с препоръчителни писма от задгранични университети. Външният вид на този посетител — мръсносивото шалче на врата, немитата коса, невчесаната черна брада, крещящата пелерина, която би изглеждала на място може би само като сценичен костюм на Барон Марш в представление на кралската опера по случай рождения ден на Кралицата — говореше, че той беше от първите упоменати особи.
— Аз съм собственикът — призна с досада Никола. — Защо? Това пречи ли ви да се разхождате из квартала?
— Ако си Никола Валярд, имам да свърша с теб една работа.
— Аа. И тя не може да почака до утре, така ли?
Никола завъртя кристалното украшение на върха на стълбищната колона, което бе сигнал за Сарасате да призове слугите с по-богат опит в справянето с неканени гости. Икономът затвори входната врата, превъртя ключа, пъхна го в джоба си и се оттегли. Крак също знаеше сигнала и безшумно влезе в стаята.
— Въпросът е много спешен и за двама ни.
Погледът на мъжа внезапно отскочи към горната част на стълбището и Никола видя, че там е застанала Мадлин.
Обгръщаше я великолепието на рокля от златист брокат и черната й коса беше разпусната. Тя слезе по стълбите бавно, театрално и величествено като тъмнокоса нимфа от романтичен пейзаж. Никола се усмихна наум. Родена актриса, Мадлин никога не устояваше на публичната изява.
Мъжът отново сведе поглед към Никола и каза:
— Искам да говоря с теб насаме.