Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Рипър, кажи ми, че не ме извлече само да се поразкърша. Кажи ми, че има сериозна причина да стоя тук на студа, преди да съм решил, че непременно ще ти стоваря нещо тежко и тъпо по главата и ще изтанцувам една джига върху останките ти.
— Нямаш нищо тежко и тъпо подръка — изрече Рипър, без да се обръща.
— Все ще измисля нещо!
Рипър се усмихна, но не отклони погледа си от гората.
— Не си се сетил за сензорните датчици, нали? А според сензорите в мините, които поставихме, нещо или някой неведнъж е доближило и пресякло периметъра, преди да се оттегли в гората.
— Майтапиш се — възкликна Стасяк. — Сигурно се майтапиш. Щом някой е навлязъл в периметъра, как така мините не са го гръмнали?
— Хубав въпрос — одобри Рипър. — Има и още по-хубав — защо сензорите на мините са засекли нещо, когато приборите на катера още твърдят, че ние сме единствените живи същества на планетата? Лю, трябва да признаеш, че Капитанът ни доведе на много интересно място.
— Ще му дам аз едно интересно място — мрачно промърмори Стасяк.
Застана до Рипър и сърдито се вторачи в мъглата и дърветата.
— Рип, а знаеш ли защо ни доведе? Защото нас може да ни пожертва. Тук сме само да му опитваме водата, преди да се опари. Ако нещо се прецакаме, той само ще свие рамене и ще каже колко съжалява, после ще се обади на „Тъмен вятър“ да пратят още две парчета пушечно месо.
— То си върви със занаята — вдигна рамене Рипър. — Това е да си щурмовак. Ако не ти изнася, да не си се захващал.
— Само да оцелея още пет месеца и край на договора — увери го Стасяк. — После с такава скорост се изнасям, че свят ще ти се завие. Още не ми се вярва, че хлътнах в такава задача малко преди уволнението. Рип, чуй какво ще ти шушна, ама съвсем безплатно — тук не поемам никакъв риск, освен ако е абсолютно неизбежен, всичко ще карам по устав и по заповед, въобще няма да си слагам главата в торбата. Каквото ще да става с тая мисия, аз се прибирам жив и здрав, можеш да си заложиш парите на това.
Рипър най-сетне го удостои с поглед.
— Лю, а после какво ще правиш? Като напуснеш Службата, къде ще отидеш? Всичките ти знания, обучението и опитът ти са на щурмовак. Извън Службата не се отварят много вратички за един професионален убиец. Да ти предскажа ли какво ще стане? Ще се прехвърляш от една задръстена работа на друга, ще се съсипваш за половината пари, които изкарваш като щурмовак. После, като ти свършат парите и се побъркаш от скука, някоя акула с ей такава усмивка и костюмче колкото годишната ти заплата ще те придърпа за наемник, за да лапне тлъста комисиона, а ти ще изкараш щура екскурзийка по най-скапаните дупки на Империята. Накрая на бегом ще се върнеш в Службата и ще приплачеш за нов договор, както правят почти всички бивши щурмоваци.
— И както ти си направил — напомни Стасяк.
— Аха. Както и аз направих. Лю, трябва да свикнеш с това. Само тази работа се предлага на хора като нас.
— Не и за мен — възрази Стасяк. — Щом се измъкна оттук, въобще не могат да ме докопат. Имам си планове. Ще обиколя тук-там. Ще се издигна.
— Непременно, Лю.
— Сериозно ти говоря!
— Знам. Надявам се да успееш. А дотогава си отваряй очите. Между другото, не поглеждай натам веднага, но май нещо мърда извън периметъра, посока „два часът“.
Стасяк се завъртя небрежно, очите му почти мигновено се плъзнаха към означената посока. Там нямаше нищо. Включи инфрачервените си присадки, но по периметъра никъде не забеляза топлинни следи. Свърза се и със сензорите на катера и пряко проучи сигналите им, ала пак нищо не откри по границата на гората. Прекъсна връзката и се обърна към Рипър.
— Рип, вече взе да ти се привижда. Там нищо не се мярка.
— Имаше нещо. Видях го. Продължавай да наблюдаваш, все ще се издаде. Заради ей такива случки ми се ще Империята да не беше забранила всички присадки, освен най-необходимите. На черния пазар съм виждал такива джаджи, че няма и да повярваш. Присадки и вградени бойни системи, с които човек може да стане непобедим. Разбира се, нали точно затова ги забраняват. Империята не иска малките войничета да си вирят носовете. Не са забравили въстанието на Хейдънците.