Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Хубаво си се подредил тук — каза накрая, за да не мълчи.
— Харесва ми — отвърна Гарвана.
Внезапно се наведе напред и Сайлънс неволно подскочи. Мъжът срещу него не се усмихваше.
— Не знам какво да ти кажа, Капитане. Отдавна не съм говорил с човешко същество.
— Как успя да оцелееш съвсем сам през тези десет години? — попита Сайлънс.
Гарвана вдигна вежди.
— Нима е минало толкова време? Не съм броил дните. Оцелях, като се променях, приспособявах се. Превърнах се в нещо повече от човек.
— Имаш достатъчно човешки вид — отбеляза Сайлънс. — И въобще не си се променил.
— Така е на Ансилай. Външността може и да заблуждава. Ти поне би трябвало да знаеш това. Но никога не си разбирал Ашраите. Те поддържаха живота ми през годините.
Сайлънс се вторачи замислено в него.
— Нима твърдиш, че някои от Ашраите все пак са оцелели, скрити в подземните си тунели?
— Не, Капитане. Ашраите бяха изтребени. Ти вложи голямо старание. Всички Ашраи са мъртви и само аз останах, за да разкажа историята им. Оцелях, защото се страхувах от смъртта. Имах на разположение премного време да размишлявам дали това беше грешка. Защо се върна, Капитане?
— След последната ни среща много неща се промениха.
— Не и за мен. Ашраите са все така мъртви, а машините на Империята продължават да ровят, да разкъсват корените да дърветата, за да ги повалят и преработят. Грабежът на планетата продължава ден след ден.
Сайлънс въздъхна уморено.
— Десетте самотни години май въобще не са променили възгледите ти. И тогава не ме слушаше, сигурно и сега няма да поискаш, но все пак ще опитам в името на миналото. Империята има нужда от металите, които извлича от Ансилай. Всяко повалено дърво осигурява тежки метали, които стигат на един междузвезден кораб за цяла година. Другите използваме за корпусите на корабите и двигателите. Именно металите от Ансилай дадоха възможност на Империята да се разраства напоследък. Това е единственото място, където добивът им е лесен. Изпаднахме в зависимост от тях. Без редовните доставки, възможни само поради съществуването на тези дървета, половината ни колонии ще умрат от глад или задушаване, или от липсата на други жизненоважни запаси. Ще загинат милиони, Империята ще рухне и само за едно поколение човечеството ще се върне към варварската епоха.
— За Ашраите ние винаги сме били варвари — вметна Гарвана.
Сайлънс нетърпеливо тръсна глава.
— Вече няма значение. Това е минало. Шон, нуждая се от твоята помощ. Нещо се е случило в Тринадесета база.
Погледът на Гарвана не трепна.
— По време на последната ни среща аз призовах Ашраите към бунт и ги вдигнах срещу Империята. Поведох ги в битка за спасението на техния свят, а вие ги изтребихте. Клахте и осакатявахте до изнемога, после избягахте в орбита около планетата и изгорихте всичко живо.
Сайлънс също не отместваше очи.
— Беше неизбежно.
— Ашраите…
— Нямаха никакъв шанс. Като всички бунтовници.
— И ти очакваш да ти помогна сега? След всичко, което се случи, ти очакваш от мен да помогна на Империята?
— Мога да ти издействам Опрощение.
— Съмнявам се.
Сайлънс се усмихна хладно.
— Шон, недей да се ласкаеш. Не си толкова важен, иначе някой ловец на награди отдавна да ти е отрязал главата. Не, ти си само поредният дезертьор, превърнал се в местен жител на някаква забутана планета. Никой вече не се интересува от тебе. Мога да ти издействам Опрощение и да те отведа оттук. Да те пратя където поискаш. Ще започнеш всичко отначало, с чисто досие. Помисли за това. Дори няма да си принуден да се наричаш Гарвана.
— Че защо, Капитане? Такъв съм си. — Той завъртя глава и се отпусна на облегалката. — Благодаря ти за предложението, но ще ти откажа.
— Нима? Помисли какво ти предлагам! Не би искал да останеш тук съвсем сам…
— Защо не? Тук намерих покой.
— Какъв? Покоят на смъртта, на гробището.
— Покоят на гората, Капитане. Ти така и не проумя какво унищожи. Ашраите и дърветата бяха толкова тясно свързани, че не можеш и да си представиш. Дърветата са живи. Виждах клатещи се клони при пълно безветрие, чувах гласове сред бурята и мъглата. Ашраите са мъртви, но не изчезнаха. Има хармония, сила, свързваща дърветата, и аз съм част от нея. — Гласът на престъпника спадна до шепот. — Остави ме на мира, Джон. Моля те.