Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
Внезапно от мъглата излезе мъж и застана до него. Всичко бе замряло, съдбата на Сайлънс сякаш бе сложена на везните, после натискът на безбройните внимателни очи изчезна отведнъж, гората беше празна. Капитанът си позволи дълга треперлива въздишка и пусна меча на земята до себе си. По лицето му се стичаше пот и той избърса очите си с ръкав. Вдигна поглед към застаналия неподвижно мъж. Тъмната му фигура беше висока и жилава като камшик, облечена в черна кожа и издуто черно наметало. Гарвана винаги носеше черно като злокобната птица, на която го нарекоха. Държеше в ръка дълъг жезъл от полирана кост, по-скоро както се държи оръжие, а не за да си помага при ходенето. Лицето му оставаше скрито в сянката на качулката и Сайлънс не знаеше дали трябва да е доволен от това.
— Здравей, Шон — каза той накрая и с облекчение установи, че гласът му отново е спокоен и равен. — Отдавна не сме се виждали. — Фигурата се взираше мълчаливо в него и Сайлънс се размърда неловко. — Какво има? Не ме ли помниш?
— О, да, Капитане — тихо изрече Гарвана. — Помня. Те също.
— Кои са те? — попита Сайлънс.
— Миналото. Може би призраци.
— Не вярвам в призраци.
— Така да бъде — каза Гарвана. — Но те вярват в тебе.
ТРЕТА ГЛАВА
В ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРИ
Стасяк и Рипър се изтягаха в креслата си, сякаш бяха останали без кости. Наблюдаваха почти равнодушно как есперката Диана Вертю се опитваше да установи връзка с компютрите на Тринадесета база. От доста време се мъчеше да включи компютъра на катера към системите на базата, но без особен успех и вече започваше да си мърмори нещо под носа. Накрая, обединила усилията си с Один и с дивашки импровизации тя закрепи несигурна линия между бордовите системи на катера и компютърната мрежа на базата. Диана внимателно следеше постъпващите данни и се уплаши от състоянието на системите, които неохотно отговаряха на разнообразните й опити да проникне в тях. Компютрите на Тринадесета сякаш са били обстрелвани. Половината системи машина-оператор бяха унищожени и никъде нито следа от ИИ, който би трябвало да ги опази от такова опустошение.
Диана се мръщеше, а пръстите й пробягваха по командното табло. Мониторите на катера оживяваха един след друг, информацията течеше в нескончаеми поредици по светещите екрани. Пръстите й шареха, насочвани от усилието да отдели важните данни от безсмислиците, а лицето й все повече се сгърчваше от безнадеждната картина, открила се пред съзнанието й. Каквото и да се бе случило в Тринадесета база, не е било злополука. Някой съвсем съзнателно бе причинил повредите. Но все още оставаше въпросът, дали атаката е дошла отвън или отвътре. Тя замалко не се усмихна, когато чу зад гърба си тежката въздишка на един от щурмоваците. Вероятно Стасяк. Не й се стори човек, който задълго може да задържи вниманието си върху едно нещо.
— Не е задължително да стоите тук — отсечено каза тя, без да се обръща. — Няма с какво да ми помогнете.
— Нали трябва да те наглеждаме — отвърна Стасяк. — Да сме сигурни, че нищо няма да ти се случи. И ако това означава да си седя в топлата хубава кабина, вместо да се мъкна в студа и да чакам кога ще ми окапят ръцете и краката, непременно ще си изпълня дълга. В края на краищата щом Капитанът и Изследователката се шляят някъде, само Рип и аз можем да те опазим от разните ужасии, дето се спотайват зад дърветата. Нали така, Рип?
— Точно така.
— Мините са достатъчна защита — сопна се Диана. — Пък и катерът си има собствен силов щит за крайни случаи. Вижте какво, още дълго ще се занимавам с това и няма да стане по-интересно.
— Поне напредна ли малко? — попита Рипър и интересът в гласа му леко промени мнението на Диана за него.
— Няма с какво да се похваля — призна тя и се облегна назад в креслото, за да даде малко почивка на пръстите си.
Всичко би потръгнало несравнимо по-бързо, ако й бе позволен пряк достъп до компютрите, вместо да се мъчи с командното табло. Но не заемаше достатъчно високо положение за подобна привилегия, освен това беше еспер, следователно не биваше да й се вярва. Никога. Усети, че Рипър още чака да му отговори, и се съсредоточи.
— Повечето компютри на базата са изключени от мрежата и явно ще продължава да бъде така, каквито и усилия да полагам. Не отговарят на стандартните кодове и процедури за достъп, а аз дори не мога да открия ИИ на Базата. Ако не знаех, че не би трябвало да е така, щях да кажа, че се крие. Като че някой или нещо е изключил всичко и е изтрил половината паметни кристали. Подсистемите, управляващи минното оборудване, явно са почти невредими, но малкото сведения, които измъкнах от тях, са твърде потискащи. В момента тези машини работят едва с двайсетина процента от капацитета си и става все по-лошо. Ако не измислим нещо да обърнем този процес или поне да го забавим, всичко ще замре след по-малко от две денонощия. А спрат ли машините, и демоните от ада трудничко биха ги пуснали отново. Ако ни очаква точно това, Империята доста ще се разсърди, а сещате ли се кои трима души, седнали сега в тази кабина, ще отнесат наказанието?