Светът на призраците
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:
— Има ли с какво да ти помогнем? — попита Рипър.
— Освен да ме вкарате в базата, за да се докопам до главните терминали, друго не се сещам. Один направо си изкривява електронното мозъче, за да пробие в главните компютри, но нещо вътре върти адски игрички с нашите сигнали. Следователно Один въобще не може да се развихри и да ни покаже на какво е способен. Отгоре на всичкото има нещо съвсем сбъркано в компютрите, до които успях да стигна. Информацията, която измъквам от тях, е пълна безсмислица. Половината са налудничави дрънканици, другата половина са просто невъзможни неща. Ако смеех да допусна това, значи някои от системите са препрограмирани отгоре додолу.
Стасяк и Рипър си размениха погледи, Рипър се приведе напрегнато в креслото.
— Значи смяташ, че някой в базата нарочно е разпердушинил системите?
— Да. Вероятността е твърде голяма.
— В такъв случай — бавно изрече Рипър — навярно си имаме работа с вражеска акция.
— Може би — съгласи се Диана. — Още не съм съвсем сигурна. Някои от тези промени ми се струват напълно безполезни.
Рипър се изправи.
— Лю, май е по-добре да се поразходим из периметъра. Да сме сигурни, че всичко държим под око.
Стасяк изпружи крака.
— Стига бе, Рип, ти душа нямаш ли? Навън е студено. Много съм привързан към пръстите си и не искам да се отчупят по някое време. Ти се разхождай, щом толкова ти припира. С Диана все нещо ще измислим да си уплътним времето, докато те няма. Нали, Диана?
— Само насън ще ти се случи — безгрижно отвърна есперката. — Лю, не си мой тип. Предпочитам моите гаджета да са малко по-нагоре в еволюционната стълбица.
— Да приема ли това като „може би“? — попита Стасяк, докато неохотно ставаше от креслото.
— По-скоро като „я се омитай“.
— Добре де — промърмори Стасяк. — Разбирам от намеци. Води ме, Рип. Просто си умирам от нетърпение да трамбовам навън при температури под нулата и да гледам как носът ми посинява.
Загледана в мониторите, есперката се засмя, но не си отдъхна, преди да чуе как люкът се затвори зад двамата щурмоваци. Стасяк беше добър човек посвоему, ала тя трябваше да внимава кого допуска до себе си. Все се намираха хора, желаещи да се възползват от способностите й на еспа. Но не беше разумно и да си остане необвързана. Есперите се нуждаят от някого, който да застане между тях и Империята, достатъчно силен да защитава един второкласен гражданин от недоволството на началниците и от политически погроми. Стасяк беше с твърде нисък ранг, за да й помогне с нещо, Рипър не се отличаваше много от него… Осъзна, че е оставила мислите си да блуждаят безцелно, и се принуди да насочи вниманието си към екраните. По тях течеше безкраен поток информация от Тринадесета база — повече загадки и нищо, което да й послужи.
— Засякох нещо… необичайно — внезапно се обади Один. — Отначало предположих, че са остатъци от ИИ на базата, но вече не съм уверен. Сякаш нещо вътре се опитва да отговори на запитванията ми, но по начин, какъвто досега не съм срещал.
— Пусни го на големия екран — поиска Диана.
Сбърчи чело, когато видя въпросите на ИИ и отговорите от базата. Отговорите бяха накъсани и неясни, все на границата да изразят някакъв смисъл, но без да я пресминваат. Диана пусна няколко прости тестове, за да провери дали в това плямпане се криеше код, но и така да беше, той бе скрит твърде дълбоко, за да го разгадае. И все пак думите я дразнеха, опитваха се да й кажат… незнайно какво.
— Один, направи пълен анализ — нареди тя накрая. — Търси повторение на думи и фрази или теми, на които се набляга, както обикновено. Но ако не е ИИ, може ли да е някой жив човек от базата?
— Ако догадката ви е вярна — отговори Один, — принуден съм да направя заключение, че той е напълно полудял.
Извън катера беше още по-студено, отколкото Стасяк си представяше. Той силно притисна ръце към гърдите си и затропа яростно с подметки по площадката в очакване да се включат нагревателните елементи на униформата. Вече започваше да се укорява, че не е проверил открай докрай екипировката си преди слизането на планетата. Отдавна беше време да се заеме с това и Стасяк с нежелание стигна до извода, че малко е прекалил с небрежността. Сви рамене и потри длани. Ще оцелее и така. Естествено, Рипър дори не забелязваше студа и се взираше в границата на гората с беизразни, внимателни очи. Стасяк също се загледа, но проклет да е, ако виждаше нещо важно или дори само интересно. Подсмръкна шумно и с копнеж се озърна към катера.