Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
— Колко острови като този има на планетата и какъв е размерът на най-големия измежду тях? — полюбопитствува той.
— Не знам. Откакто съм тук, се разминахме с два, но фрийканците твърдят, че били много. Говорят за Майката на островите — някакъв голям остров, за който твърдят, че били чували. Има и много летящи острови, но нито един от тях не е по-голям от илмавирския. Защо искаш да говорим на тези скучни теми, когато бихме могли да говорим за нас самите?
— Например в какъв смисъл? — невинно попита той.
Тя го погледна толкова отблизо, че вдигнатите й устни едва не докоснаха брадичката му.
— Защо не можем да забравим случилото се между нас? В края на краищата, това беше толкова отдавна. Тогава, когато бяхме все още млади, а значи, и не толкова мъдри.
— Съмнявам се, че ти си се променила — отбеляза той.
Тя се усмихна игриво:
— Откъде знаеш? Остави ме да ти докажа, че сега съм по-различна!
После сложи ръце на раменете му и отпусна глава на гърдите му.
— Различна във всичко с изключение на едно. Обичах те някога, а когато те видях отново разбрах, че всъщност не съм спирала да те обичам.
— Въпреки че се опита да ме убиеш в леглото? — попита той.
— О-о, това ли било? Но, скъпи, аз си мислех, че сериозно си се хванал с онази отвратителна и лукава Алаграада. Можеш ли да ме обвиниш, че бях луда от ревност? Знаеш колко противно е чувството ми за собственост.
— Знам много добре — той я бутна от себе си и продължи: — Даже и като дете си беше егоист. Всички Повелители са егоисти, но малко от тях се издигат в това отношение до твоето ниво. Гледам те сега и не мога да си обясня за какво съм те обичал някога.
— Ах ти, негоднико! — извика тя. — Обичал си ме, защото съм Вейла. Това е всичко, просто защото съм Вейла.
Той поклати глава и каза:
— Някога това може и да е било вярно. Вече не е. И никога няма да бъде!
— Обичаш друга? Познавам ли я? Нали не е Анана, моята глупава и смъртно опасна сестра?
— Не е — успокои я той. — Анана наистина е смъртно опасна, но не е глупава. Защото не се е хванала в капана на Уризен. Не я видях тук. Или нещо й се е случило. Да не е мъртва?
Вейла сви рамене, извърна се и каза:
— Не съм чувала за нея от триста години. Но твоята загриженост доказва, че не ти е безразлична. Анана! Кой би могъл да допусне?
Улф не се опита да я разубеди. Не мислеше, че е разумно да споменава за Хризеис, макар че бе малко вероятно Вейла някога да установи контакт с нея. Нямаше никакъв смисъл да поема дори малък риск.
Вейла отново се обърна към него.
— А какво стана с онова земно момиче?
— Какво земно момиче? — сепна се той от озлоблението в гласа й.
— „Какво земно момиче“? — подигравателно повтори тя. — Говоря за Хризеис — простосмъртната, която отвлече от Земята преди две и половина хилядолетия. От онова място, което земляните наричат Троя или как там беше. Нали я направи безсмъртна и тя ти стана любовница?
— Заедно с още няколко хиляди други — уточни той. — Защо питаш точно за нея?
— О, знам, знам! Ти наистина си станал дегенерат, братко мой Улф-Джадауин!
— Значи знаеш земното ми име, името с което предпочитам да ме наричат? И какво друго знаеш за мен? И защо?
— Винаги съм искала да разполагам с колкото може по-пълна информация за Повелителите — обясни тя. — Точно затова останах жива толкова дълго.
— Което обяснява и защо толкова много други умряха.
Гласът й отново стана нежен и тя пак му се усмихна:
— Няма никакви причина да се караме. Защо не махнем с ръка на миналото?
— Че кой иска да се кара с теб? Съгласен съм, миналото може наистина да си остане минало, ако не се използва за нещо друго. Но аз знам, че Повелителите никога не помнят стореното им добро и никога не забравят когато някой ги настъпи. И докато не ме убедиш в обратното, за мен ще бъдеш старата Вейла. Красива, дори още по-прекрасна, но с черна разядена душа!
Тя пак опита да се усмихне:
— Винаги си бил толкова прям. Може би това е една от причините да те обичам толкова силно. И си повече мъж от останалите. Ти беше най-страхотния от всичките ми любовници!
Тя изчака да чуе ответния му комплимент. Но вместо това, той каза:
— Любовта е онова, което прави от някого любовник. Аз наистина те обичах. Обичах! — подчерта той миналото време.
После се отдалечи от нея минавайки по линията на водата. Отвреме-навреме поглеждаше назад. Тя го следваше на около двайсетина стъпки. Земята продължаваше да пружинира под краката им. Той спря, давайки й възможност да го настигне и отбеляза: