Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
Вейла погледна излъчвателя. В погледа й се четеше нескрито любопитство, но тя знаеше много добре, че е безполезно да попита Улф, дали и тя би могла да го използва.
— Виждам, че има две положения за настройка — обади се тя. — Какво може да направи на пълна мощност?
— Може да пререже триметрова стоманена плоча — отговори той. — Но зарядът ще стигне само за около минута. На половин мощност може да работи без прекъсване десет минути преди да се наложи да бъде презареден.
Тя погледна джобовете му и той се усмихна. Нямаше никакво намерение да й казва с колко заряда бе дошъл тук.
— Какво стана с вашите оръжия? — попита на свой ред той.
Вейла изруга и обясни:
— Откраднаха ни ги докато спяхме. Не знам дали е дело на Уризен или на гадния Теотормон.
Улф потегли в посока към битката и двамата го последваха. Островът над главите им хвърляше бледа сянка, която скоро щеше да се уплътни, когато луната затъмнеше тази част на планетата. Мъже и жени илмавирци продължаваха да извират от люковете на дъното. Други, увиснали под огромни гроздове свързани един за друг мехури, работеха като пожарникари. Стискаха някакви многостени, и изхвърляха вода през тях.
— Това са морски животни — обясни тя. — Амфибии. Придвижват се по сушата като изхвърлят струи вода и се преобръщат от реактивната тяга.
Улф нагласи излъчвателя на пълна мощност. Прерязваше всяко въже заплело се в клоните на дърво, както и всяка въздушна котва, покрай която минеха. Три пъти се натъкнаха на абутали и трите пъти той превключи на половин мощност. Когато наближиха на няколко крачки до стената на селото, вече беше прерязал четиридесет въжета и бе избил двайсет и двама мъже и жени.
— Какъв късмет за нас, че се появи точно днес — отбеляза Вейла. — Не мисля, че щяхме да можем да ги отблъснем, ако не беше пристигнал.
Улф сви рамене. Извади зарядното устройство и щракна на мястото му следващия от малките цилиндри, с които се бе запасил. Оставаха му още шест, но ако нещата продължаваха да се развиват по този начин, скоро щеше да изразходва всичките. Но нямаше какво да направи, за да икономиса поне част от тях.
Селото беше заобиколено откъм сушата от около деветдесет абутали. Явно онези, които бяха успели да проникнат през заграждението, бяха ликвидирани, но в момента жителите бяха заети с потушаване на пожарите. За тяхно щастие, опасността вече не идваше и отгоре. Летящият остров на илмавирците беше пострадал от прекъсването на многото въжета. Беше се изместил на четвърт миля по посока на вятъра и само благодарение на спешно хвърлените нови стотина въжета и котви бе запазил контакта си със земята.
Улф простреля групата офицери, които стояха на върха на единствения хълм в непосредствена близост до селото. Другите абутали схванаха какво става. Половината от тях изоставиха обсадата и заобиколиха хълма. Във въздуха притъмня от огромния брой изстреляни стрели и хвърлени копия. Повелителите щяха да паднат поразени, ако не бяха намерили прикритие под четирите каменни статуи на върха на хълма.
— Преминали са в отбрана — обади се Вейла. — Дори да не са го разбрали още, скоро ще им стане ясно. И това ще е добре за нас. Може би…
Тя замълча. Улф простреля тримата, които тичаха нагоре по хълма.
— Какво „може би“? — попита той.
— Обичният ни баща е оставил послание за нас на този остров. Казал е на някои какво трябва да се направи, ако искаме да попаднем в неговия замък. Очевидно е, че трябва да намерим вратите, които се отварят в него. На острова няма такива. Ако се вярва на думите му, имало две врати на друг остров, но не е казал на кой. Трябвало сами да ги открием, затова си мислех…
Абуталите изреваха дружно и предните им редици се понесоха по късия склон. Стрелците ги прикриваха със залпове от по трийсет стрели едновременно. Вейла и Ринтра се свиха зад един от каменните идоли както им нареди Улф. Колкото и да не искаше да изразходва енергия в подобни мащаби, налагаше се да го направи. Той превключи регулатора на пълна мощност и стреля над главите на предните редици. Растителност и човешка плът задимяха едновременно, когато ослепителният лъч описа широк кръг. Стрелците стояха открити, за да могат добре да се прицелят, така че болшинството от тях паднаха мъртви.
Около Улф зачаткаха стрели, отскачайки от каменните статуи. Една го одраска по рамото, друга рикошира от камъка и прелетя между краката му. Миг по-късно вече нямаше стрели. Абуталите от втората вълна, подушвайки димящите трупове пред себе си, загубиха своята настървеност. Улф се захвана с тях и те полетяха с викове към прикритието на джунглата.