Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
Улф поклати глава и каза:
— Ти си пламенна натура, братко, и винаги си действал прекалено припряно. И все пак, поласкан съм, че си жертвал собствената си безопасност, за да ме посетиш. Само че…
— Само че трябваше да бъда по-внимателен и да се уверя, че пратеникът наистина е дошъл от твое име. При други обстоятелства може би щях да го направя. Но в онзи момент, когато хексакулумът пристигна, аз наистина си мислех за теб и жадувах да те видя. Нали знаеш, дори Повелителите имат своите слабости.
Улф помълча известно време, загледан в еуфорията с която екзалтираните илмавирци отнасяха птици, животни, огърлици и пръстени от морски нефрит. После проговори:
— Не сме се намирали в по-тежка ситуация, Лува. Най-голямата опасност, разбира се, е баща ни. Но почти толкова смъртоносни са и онези, на които се налага да разчитаме. Въпреки дадената от тях дума, винаги ще се налага да бъдат държани под око. Предлагам ти ние двамата да се поддържаме взаимно. Когато аз спя, ти ще дежуриш. Когато спиш ти, аз ще стоя на стража.
Лува отново се усмихна накриво и поясни:
— А когато спиш ти, ще държиш едното си око отворено, за да следиш самия мен, нали, братко?
Улф се намръщи и Лува успокоително допълни:
— Не се ядосвай, Джадауин! Двамата с теб оцеляхме толкова дълго, само защото никога не сме се доверявали напълно никому. С всички основания за това. Колко тъжно е, че едно време всички ние — братя, сестри и братовчеди — живяхме, учихме и играехме заедно напълно невинни и дори обичащи се. А днес сме като глутница гладни вълци, впили се в гърлата си. И защо, питам те аз? Защо? Ще ти отговоря. Само защото Повелителите са луди! Мислят, че са богове, а те винаги са си били обикновени човешки същества, не по-добри от тези диваци около нас. Само че по прищявка на съдбата са се оказали наследници на огромна мощ, на наука и технология, които сега използват без да имат и най-малка представа от основните принципи. Те са като лоши деца, чиито играчки им позволяват да създават светове, но и да унищожават светове. Великата и мъдра раса, изобретила играчките, отдавна е мъртва, мъртви са също науката и технологията, а доброто, което би следвало да бъде неотменима черта на всяка космическа сила, е изкривено за користни и лични цели.
— Знам това, братко — проговори Улф. — Знам го дори може би по-добре и от теб, защото едно време и аз бяха егоцентричен и зъл като другите. Само че изживях нещо, за което ще ти разкажа при удобен случай. Нещо, което ме промени в човешко същество — надявам се! — в същество, което само ти можеш да оцениш.
Илмавирците пуснаха огромни, надуваеми стълби от абутата. Плячката бе привързана към тях и с въжета бе издърпана обратно в люковете на дъното. Планерите, които си струваше да бъдат ремонтирани, също бяха вдигнати на острова. И когато от фрийканците бе взето всичко, каквото имаше да се взима, абуталите се прибраха. Улф беше изтеглен, пристегнат в ремъци, вързани за два големи мехура с газ. Той държеше излъчвателя си в готовност, защото се намираше в положение, когато абуталите можеха да се опитат да го убият не без шансове за успех. Нищо подобно не се случи. Той влезе през отвор в дъното и веднага беше хванат от две усмихнати жени. Те го дръпнаха настрани и го освободиха от ремъците. Мехурите бяха прибрани в огромна камера, където имаше и други.
Когато всички Повелители бяха изтеглени на летящия остров, групата им бе поведена от Дугарн и жена му Ситаз по извиващо се стълбище към горната част на острова. Стълбите бяха направени от много лек и тънък като хартия, но здрав материал. Това беше втвърдената обвивка на газовите мехури. На абутата, където теглото бе фактор с ключово значение, всичко трябваше да бъде колкото може по-леко. Скоро Улф установи, че това съображение беше повлияло дори езика, на който се говореше. Макар речта да се отличаваше малко в базовия набор от думи от езика на далечните предци, в нея бяха настъпили някои съществени промени. Бяха се появили нови думи, свързани с понятия като тегло, форма, гъвкавост, размер, вертикална и хоризонтална посока. Използваха се класификатори в нов контекст, непознат за класически говорящите. И наистина, нямаше нито едно съществително и бяха останали съвсем малко прилагателни, които можеха да се използват без съответните придружаващи класификатори. Паралелно с това, беше възникнала нова морска и аеронавигационна терминология.
Стълбището представляваше шахта, изсечена в плътната плетеница на корените. Когато излязоха на горната повърхност, те се озоваха в нещо като амфитеатър. Подът беше изработен на широки ивици от материята на мехурите, а наклонените бордове представляваха стени от свързани с корени един за друг мехури. На просторната палуба имаше една-единствена голяма постройка, представляваща по-скоро навес без стени с плетен покрив. Това беше място за забава и срещи. По пода бяха подредени плоски камъни, на които всяко семейство можеше да си сготви храната. Домашни птици и морски плъхове тичаха на свобода, а тюлените за прехрана си играеха в плитки резервоари с вода, разположени близо до центъра.