Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
— Остави тези неща на мен — каза той. — Ти вече направи каквото можа.
Тя изсумтя презрително и се качи по тясната спираловидна стълба на главната палуба. Улф се задържа още малко. Когато стана ясно, че Теотормон няма да умре от шока, той също се изкачи на палубата. Новопокръстените фрийканци получаваха първите си уроци във връзка с новите им задължения и той известно време ги наблюдава с интерес. После попита Дугарн по какъв начин се хранеха растенията, които отделяха летателния газ, понеже му се струваше, че необходимата за тях храна би следвало да тежи недопустимо много. В крайна сметка, беше научил, че има поне четири хиляди мехура, всеки с големината на едновремешните земни цепелини. Дугарн му обясни. Растящият мехур не изисквал специални грижи. Умирал веднага щом като съзреел. Обвивката му изсъхвала и се втвърдявала, но благодарение на специална обработка запазвала еластичността си. Във вътрешността се поставяла нова колония бактерии, генериращи газ. Те вече трябвало да бъдат хранени, но отделяния газ бил във високо съотношение към необходимата храна. Храната се получавала от израстващите растения, но бактериите можели да се хранят и с риба или месо.
Дугарн се извини, че има много работа във връзка с отлитането и си тръгна. Сянката на луната се отдалечи и отново стана ден. Островът започваше да опъва въжетата на котвите все по-силно и по-силно. Накрая Дугарн реши, че може да потеглят. Изтеглиха каменните котви и отсякоха въжетата, чиито примки се бяха затегнали около папратите долу. Вятърът пое острова, и той бавно започна да се издига. За известно време се установи на височина около сто и петдесет стъпки. Понеже газът продължаваше да пълни мехурите, те постепенно се издигнаха на петстотин стъпки. Дугарн нареди да намалят подаваната на бактериите храна. Той огледа целия остров и обиколката му отне няколко часа, след което се върна на капитанския си мостик. Улф слезе да види какво бе състоянието на
Теотормон. Магьосникът го успокои, че пациентът се възстановява по-успешно, отколкото би могло да се очаква.
Улф изкачи няколкото стъпала по вътрешната страна на обвивката. Тук бяха Лува и Паламаброн — един от братовчедите. Той беше добре сложен и симпатичен мъж, може би най-мургавият в семейството. Носеше конична шапка със шестоъгълна периферия, богато украсена с изумруденозелени малки сови. Пелерината му бе с висока черна яка, а еполетите напомняха хералдически знак на легнали лъвове с вдигнати глави. Тъканта беше в перленозелен цвят с втъкани мотиви на детелини, пронизани от окървавено копие. Ризата му бе електриково синя с белезникава шарка от черепи. Дебелият му кожен колан бе извезан със злато и обсипан с диаманти, изумруди и топази. Шалварестите му панталони на черни и бели райета стигаха до глезените. Ботушите му бяха от бледочервена мека кожа.
Фигурата му правеше впечатление и той добре съзнаваше това. Кимна в отговор на приветствието на Улф и се отдалечи. Улф го проследи с поглед и леко се усмихна.
— Паламаброн никога не ме е обичал особено — отбеляза той. — Щях да се обезпокоя, ако сега го беше показал по някакъв начин.
— Те няма да направят нищо, докато сме на този остров във въздуха — каза Лува. — Няма да посмеят, освен ако търсенето продължи прекалено дълго. Аз самият се питам колко време ще ни отнеме. Ние можем да си летим над морето вечно и така и никога да не се натъкнем на вратите.
Улф хвърли поглед на червените небеса, на синьозелените води на морето, на острова — къс суша, странно откъснат от света, смаляващ се под тях. Бели птици с огромни криле, жълти извити клюнове и оранжеви очи прелетяха над главите им, приветствайки ги с остър крясък. Едната кацна недалече, наклони глава и заби непримигващия си поглед в тях. Улф си спомни за гарваните в своя собствен свят. Дали и някоя от тези птици нямаше частица човешки мозък в странната си за птица глава? Възможно ли бе те да гледат и слушат за Уризен? Беше абсолютно сигурно, че баща им разполага с начин да ги наблюдава, защото иначе не можеше да получи пълно удоволствие от играта.
— Дугарн ми каза, че абутата се носи все от един и същи вятър. И обикаля над водите на този свят по спирала. Така че в крайна сметка покрива цялата площ.
— Но островът, на който са вратите, може да следва курс, който никога да не се пресече с нашия.
Улф сви рамене и философски отбеляза:
— Е, тогава няма да го намерим.
— Може би точно такъв е замисълът на Уризен. За него определено би било забавно, ако се побъркаме от отчаяние и скука и започнем да си прерязваме един друг гърлата.
— Възможно е. Обаче абутата може да променя курс по желание на екипажа си. Макар процесът да е бавен, той е напълно възможен. Освен това…