Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
— На дъното сигурно има много пещери. Как бихме могли да извикаме Теотормон?
— Не можем да го направим. Да, пещерите наистина са много. Понякога цяла група мехури умират от болест или старост, а може и да ги изяжда някоя риба, която ги намира за вкусни. Кухините, които остават на тяхно място се запълват бавно от новите мехури.
Улф реши да запомни тази информация за евентуална бъдеща употреба. Ако нещата се развиеха в особено лоша насока, не бе изключено да потърси убежище под острова. Вейла сигурно се бе досетила за мислите му — тази й способност го дразнеше още като бяха любовници — защото каза:
— Аз не бих слязла там долу. Водата гъмжи от човекоядци!
— И как тогава оцелява Теотормон?
— На знам. Може би той е прекалено бърз и силен за тези риби. В края на краищата, той се е адаптирал към този начин на живот… ако това може да се нарече живот.
Улф реши, че трябва да се откаже от срещата с Теотормон. Отправи се обратно в джунглата, следван по петите от Вейла. Вече й разрешаваше да върви зад гърба му. Тя имаше прекалено голяма нужда от него, за да си позволи лукса да го убие.
Но беше изминал само няколко метра, когато силен удар отзад го повали на земята. Първоначално помисли, че тя беше скочила върху него. Изтърколи се странично, опитвайки се едновременно с това да извади излъчвателя от кобура. Тогава видя как тя полита към него, блъсната от друг. После огромното мокро тяло на Теотормон полетя във въздуха. Туловището му се стовари с цялата си тежест върху него и извади въздуха от гърдите му със свистене. В следващия миг Теотормон се озова седнал на гърдите му и го заудря безмилостно с перките си. Първият удар го замая, а след втория над него се спусна тъмнина.
5
Макар да нямаше спомен за първите няколко секунди след като сетивата му го изоставиха, вероятно не беше загубил съзнание изцяло. Бе вмъкнал двете си ръце под приковалата го маса и бе сграбчил перките. И макар да бяха плъзгави, успя да ги удържи в захвата си. Усещайки, че съзнанието му се възвръща, той ги дръпна жестоко. Теотормон извика от болка и се надигна. Това беше достатъчно за Улф. Той изтласка с все сили изпъкналия корем и частично се освободи. След това присви десния си крак и ритна с него. Сега беше ред на Теотормон да изохка.
Улф се изправи и отново ритна, забивайки обувката си в най-уязвимата част на чудовището — главата му. Улучен в челото Теотормон се отпусна назад. Следващият удар на Улф го улучи в челюстта, последва нов — в провисналия корем. Изцъклил поглед, Теотормон рухна назад и краката му се подгънаха под тежестта.
Но дори това не беше достатъчно, защото когато Улф се приближи за да го довърши, Теотормон ритна с големия си крак. Улф улови ходилото и с това притъпи пълната сила на удара, но отстъпи няколко крачки. Теотормон се надигна, приклекна и отново скочи. Улф също скочи изненадващо напред, замахвайки в летежа с дясното си коляно. То попадна в брадичката на Теотормон и в следващия миг двамата отново паднаха на земята. Улф бързо се изправи на крака и посегна към излъчвателя, но установи, че не е в кобура. Брат му също стана. Те се изправиха един срещу друг очи в очи от разстояние шест стъпки. И двамата дишаха тежко, едва сега започвайки да усещат силата на ударите, които си бяха нанесли.
Естествената сила на Улф беше двукратно увеличена по изкуствен начин, а костите му бяха допълнително укрепени без да стават по-трошливи, така че да могат да поемат подсилените мускули. Но понеже всички Повелители минаваха през подобни процедури, физическите схватки помежду им протичаха при истинското съотношение на силите им. Понеже тялото на Теотормон беше видоизменено от Уризен, той тежеше с поне сто и петдесет фунта повече от брат си. Уризен явно не бе увеличил и силата му в същата пропорция, понеже до момента Улф се биеше с него като с равен. Но в схватка като тази теглото можеше да бъде ключов фактор, затова Улф реши да не дава на Теотормон шанса да го използва ефективно.
Успял да възстанови дишането си, Теотормон изръмжа:
— Пак ще те пратя в несвяст, Джадауин! После ще те отнеса в морето, ще те прекарам в някоя пещера и ще те държа в ръцете си, докато питомците ми не те изядат жив.
Улф се огледа. Вейла стоеше настрани и се усмихваше някак загадъчно. Реши, че е безсмислено да търси помощ от нея. Скочи изненадващо към Теотормон и го ритна с двата си крака едновременно. Застинал за частица от секундата след изненадващата атака, той се приведе. Улф се беше надявал точно на това, така че нанесе удара си ниско, но Теотормон беше удивително бърз. Краката на Улф се плъзнаха по мокрия гръб и Улф загуби равновесие. Той мигновено се извърна. Чудовището също беше успяло да се обърне и дори бе скочило, разчитайки, че Улф още ще е на мястото, където се бе приземил след зле завършилия скок. Ако това беше така, гърбът на Улф щеше да остане незащитен. Вместо това, посрещна го нов удар в челюстта. Този път Теотормон не се вдигна. Тъмната кожа почервеня от кръвта, стичаща се от разкъсаната му устна, смазаната челюст и разбития нос. Дишането му беше шумно. Улф го срита няколко пъти в ребрата, за да бъде сигурен, че брат му ще остане на земята.