Вратите на съзиданието
- Автор: Фармер Филип Хосе
- Серия: the world of tier #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратите на съзиданието». Краткое содержание книги:
Когато Угризен — сатанинският господар на повелителите — отвлича съпругата на Улф, Хризеис, той го принуждава да проникне в смъртноопасната вселена, осеяна от клопки и коварни капани, каквито само зловещото съзнание на ГОСПОДАРЯ-ПОВЕЛИТЕЛ е в състояние да измисли.
Улф може да разчита само на своята смелост и съобразителност, за да се изправи срещу този космически лабиринт и постепенно разбира, че ако не се случи някакво чудо, двамата с Хризеис са обречени…
Вейла изръкопляска на Улф и проговори:
— Добра работа. Ти си човекът, когото едно време обичах… и когото още обичам.
— И защо не ми помогна? — попита Улф.
— Ти нямаше нужда от помощта ми. Знаех, че ще се справиш с този дебелак.
Улф разгледа тревата за излъчвателя си, но не го видя.
Вейла не помръдваше.
— Защо не използва ножа си? — поинтересува се тя.
— Щях да го използвам, ако станеше необходимо. Но исках да запазя живота му. Защото смятам да го взема с нас.
— Но защо, в името на Лос? — разтвори тя широко очи.
— Защото той притежава определени умения, които може да се наложи да използваме.
Теотормон изпъшка и се надигна. Улф продължи да търси из тревата, държейки го под око. Накрая каза:
— Добре, Вейла. Дай ми го!
Тя бръкна под одеждите си и извади излъчвателя.
— Мога сега да те убия.
— Направи го тогава и не ми губи времето с голословни заплахи. Защото не можеш да ме изплашиш.
— Добре тогава. Ето ти го — каза тя и вдигна излъчвателя. За миг Улф помисли, че я беше притиснал ненужно много. В края на краищата, Повелителите бяха горди, даже прекалено горди същества и имаха склонността бързо да отвръщат на обидата.
Но тя внимателно се прицели в Теотормон и ослепителният лъч го близна по края на перката. Във въздуха се изви струйка дим и замириса на опърлено месо. Теотормон падна назад с разтворена уста и неподвижен поглед в очите.
Вейла се усмихна, хвана оръжието за цевта и го подаде с дръжката напред на Улф.
Той изруга и каза:
— Нямаше никакви основания за подобно озлобление, Вейла. Каква жестокост и глупост. Казвам ти, той може да се окаже разликата между живота и смъртта за нас.
Тя небрежно пристъпи към огромното влажно туловище и се наведе да го разгледа по-добре. Вдигна перката, чийто край беше овъглен.
— Не е мъртъв… все още! Можеш да го спасиш, ако държиш на това. Но ще трябва да изрежеш тази перка. И без това е изпечена до самото му рамо.
Улф се отдалечи без по-нататъшни коментари. Уговори няколко илмавирци, да му помогнат да вземе Теотормон на летящия остров. Увиснал на четири мехура, Теотормон беше изтеглен през един от люковете. Там го издърпаха настрани и го проснаха на пода на един бриг. Така се наричаше клетката, изработена от много лекия, но твърд материал на обвивката на мехурите. Улф сам извърши хирургическата операция. Той насила изля в гърлото на Теотормон приготвената от магьосника на илмавирците опияняваща напитка, след което разгледа асортимента от ножове и други инструменти. Те бяха собственост на магьосника, който отговаряше както за духовното, така и за физическото здраве на своето племе.
Използвайки няколко триона, изработени от острите зъби на някаква акулоподобна риба, Улф успя да отреже перката малко под рамото. Плътта се режеше лесно, но костите изтъпиха два от трионите. Магьосника втъкна аленочервения край на една запалена факла в отворената рана, за да запечата кръвоносните съдове. След това я намаза с някакъв мехлем, уверявайки Улф, че е спасил с него живота на хора, загубили повече от половината си кожа в резултат на обгаряния.
Вейла проследи цялата операция с гримаса на презрение. Веднъж погледът й срещна този на Улф и тя гръмко се изсмя. Той усети как през тялото му минава тръпка, макар тя да имаше приятен звънлив смях. Той му напомни за гонга, който веднъж бе чул, докато бе пътувал през Хамшем по река Гузирит на трето ниво на планетата в собствената му вселена. В смеха й се долавяха някакви златни нотки и това беше единствения начин да бъде описан. Гонгът вероятно беше от бронз и сигурно се бе намирал в тъмното помещение на древен порутен храм от нефрит и халцедон, защото звънът му бе прозвучал приглушен от каменната стена и гъстата зеленина на джунглата. Макар и бронзов, във вибрациите му имаше нещо златно. Точно така бе прозвучал и смехът на Вейла — бронзов и златен, с нещо тъмно и изпепеляващо в него.
Тогава тя проговори:
— Никога няма да му израсне нова перка, ако не оголва раната непрекъснато. Нали знаеш, че регенерацията на тъканта е невъзможна, ако на раната се позволи да се покрие с коричка.