Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Вампирите имаха нужда да се хранят от вената на противоположния пол. Това беше неизменно. Щом така си устроен, умираш, ако не сложиш в устата си свежа кръв и не я погълнеш. Но тя не можеше да погълне течащото в неговите вени. Сега то беше напълно черно. По тази причина беше наредил на малкото си останали войници да намерят мъжки вампир на подходяща възраст, но засега те не бяха успели. В Колдуел бяха останали прекалено малко цивилни вампири.
Въпреки че… Той имаше резервен вариант.
Бедата се състоеше в това, че беше познавал въпросния мръсник в стария си живот и мисълта, че тя би пила от вената на някого, с когото е бил приятел, беше нетърпима. Още повече, че нещастникът беше брат на Куин, а това определено не беше семейство, с което би искал Хекс да има нещо общо.
Както и да е. Рано или късно подчинените му щяха да открият някой подходящ. Трябваше да го направят. Защото новата му любима играчка беше нещо, което искаше да задържи при себе си за много дълго време. Отвори вратата и се усмихна.
— Здравей, скъпа, прибрах се.
В ателието за татуировки в другия край на града Блей се беше съсредоточил главно върху случващото се върху гърба на Джон. Имаше нещо хипнотизиращо в начина, по който иглата следваше сините очертания. От време на време татуировчикът спираше, за да попие кожата с бяла хартиена салфетка и после продължаваше работата си, като жуженето на пистолета отново запълваше тишината. За нещастие, колкото и да беше запленен от процеса, до вниманието му все пак достигна, че Куин реши да прави секс с човешката жена. След като си бяха поприказвали и бяха разменили доста докосвания, поразяващите разноцветни очи на Куин се бяха насочили към вратата. Миг по-късно той се запъти към нея, за да се убеди, че е заключена.
Избягвайки погледа на Блей, когато се върна обратно до стола за татуиране, той се обърна към Джон.
— Всичко наред ли е?
Джон погледна нагоре и кимна, а Куин бързо изписа със знаци:
— Ще възразиш ли малко да се позабавлявам?
Моля те кажи, че възразяваш, помисли си Блей. Моля те, кажи му, че трябва да остане тук.
— Ни най-малко — отвърна Джон. — Забавлявай се.
— Пази се. Аз ще съм на линия, дори ако се наложи да се появя със смъкнати панталони.
— Няма да е зле това да ни бъде спестено.
Куин се засмя тихо.
— Имаш право.
Последва кратка пауза, а после Куин се обърна, без да поглежда към Блей.
Жената влезе първа в другото помещение и като се имаше предвид как поклащаше ханша си, тя беше също толкова готова за предстоящото, колкото и Куин. После широките рамене на Куин потънаха зад завесата и тя се спусна зад тях.
Горното осветление и фината тъкан на завесата предоставяха доста добра видимост, така че Блей видя ясно как Куин хвана тила й и я придърпа към себе си.
Той насочи погледа си към татуировката на Джон, но не успя да задържи вниманието си там задълго. Само секунди по-късно очите му отново се заковаха в шоуто зад завесата, като той не толкова наблюдаваше случващото се, а по-скоро поглъщаше всеки детайл. Сега жената беше на колене, а приятелят му беше заровил ръце в косата й. Членът му беше в устата й, а бедрата му се напрягаха и отпускаха, докато се движеше напред-назад.
Приглушените звуци бяха също така невероятни като гледката. Искаше му се той да беше там вътре на колене, насочван от ръцете на Куин. Искаше неговата уста да е заета. Щеше му се той да беше причината за учестеното дишане на Куин.
Но такова нещо не стоеше на дневен ред.
А защо не, по дяволите? Приятелят му беше правил секс из клубове, тоалетни, коли и затънтени улици, а от време на време и в легла. Бройката достигаше хиляди непознати, сред които човешки мъже и жени и представители от двата пола на тяхната раса… Той беше вампирският вариант на Джакомо Казанова. Да ти откаже секс беше равносилно на това да не те пуснат в обществен парк.
Блей отново опита да отклони вниманието си, но разнеслите се гърлени стонове го накараха да погледне точно в мига, когато Куин обърна глава и се загледа през завесата. Когато очите им се срещнаха, тези на приятеля му проблеснаха… Като че беше по-възбуден от това кой го наблюдаваше, отколкото кого оправяше.
Сърцето на Блей примря. Особено когато Куин дръпна жената, завъртя я и я просна на бюрото. С един замах джинсите й бяха смъкнати до коленете. И после…