Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Куин преведе, а Трез смръщи вежди и ги заоглежда изпитателно.
— За какво?
— За Хекс — отговори Куин.
Трез започна да сгъва изцапаната с кръв кърпа особено старателно.
— Доколкото съм наясно, Рив живее заедно с вас в имението.
— Така е.
Сянката опря длани в тиковия барплот, а мускулите на раменете му се напрегнаха.
— Тогава защо питате мен за издирването и спасяването й?
— Познаваш я много добре — изписа Джон.
След като изписаното беше преведено, тъмните очи на Трез заблестяха в яркозелени оттенъци.
— Познавам я. Тя ми е като сестра, макар и да нямаме една и съща кръв.
— Тогава какъв е проблемът? — попита Джон на езика на немите.
Куин се поколеба, сякаш за да се убеди, че Джон наистина иска да каже такова нещо на сянка, но той му направи знак да говори. Куин поклати леко глава.
— Казва, че те разбира. Просто иска да се убеди, че всички възможни варианти са обмислени.
— Не мисля, че каза това. — Трез се усмихна хладно. — И ето какъв е проблемът ми. Идвате тук, защото вие и кралят ви не вярвате, че Рив ще ви каже как се движат нещата или не мислите, че той прави достатъчно. Знаете ли какво… Тези на мен не ми минават.
Ай Ем влезе през вратата за персонала и само кимна, преди да застане до брат си и това беше най-близкото до поздрав, което можеха да очакват от него. Беше пестелив с думите. Но не и с юмруците, ако се съдеше по количеството кръв по сивата му тениска. Не попита за естеството на разговора им. Изглеждаше напълно наясно, което значеше, че или е наблюдавал случващото се на охранителния монитор, или правилно разчиташе напрежението в могъщото тяло на брат си.
— Не сме дошли тук, за да воюваме или да обиждаме някого — изписа Джон. — Само искаме да я открием.
Последва пауза, след като Куин преведе думите му. И после Трез зададе въпроса за един милион долара.
— Кралят ви знае ли, че сте тук? — Когато Джон поклати глава, Трез присви очи още повече. — И какво точно очаквате да научите от нас?
— Всичко, което знаете или предполагате за местонахождението на Хекс. А също и всякаква информация за търговията на наркотици тук в Колдуел. — Джон изчака Куин да преведе и после продължи: — Ако допуснем, че Рив е прав и Леш наистина избива дилърите в града, то повече от очевидно е, че той и Обществото на лесърите ще запълнят нишата, създадена от тях. — Последва още една пауза, за да го догони Куин. — Къде купуват хората дрога, освен в клубовете на „Трейд“? Има ли специализиран район за силна дрога? И кои са големите снабдители, с които е работил Рив? Ако Леш иска да участва в играта, трябва да си набавя отнякъде стока. — Джон отново остави Куин да си поеме въздух. — Обикаляме из улиците, но досега не сме стигнали доникъде. Откриваме само хора, търгуващи с други хора.
Трез дръпна ръце от барплота и сякаш можеше да се чуе как мозъкът му работи на пълни обороти.
— Нека те попитам нещо.
— Разбира се — изписа Джон.
Трез се озърна, а после отново срещна погледа на Джон.
— Насаме.
5.
След като сянката съобщи искането си, Джон видя как Куин и Блей се напрегнаха и знаеше причината. Трез беше техен съюзник, но също така представляваше сериозна опасност. Сенките действаха според свои собствени правила, а освен това бяха способни на неща, които биха смаяли дори симпат. Но щом ставаше дума за Хекс, той беше способен да влезе и в огнен ринг.
— Стига да получа бележник и химикалка, нямам нищо против — изписа Джон. Нито Куин, нито Блей преведоха казаното, а той се намръщи и ги сръга с лакти. Куин прочисти гърло и закова поглед в стоящия от другата страна на бара Трез.
— Като негов аструкс нотрум аз съм там, където е и той.
— Не и на моя територия. Или пък на територията на брат ми.
Куин се изправи, сякаш готов за бой със сянката, ако това се наложеше.
— Такива са нашите правила.
Джон стана от канапето и блокира с тялото си пътя на Куин, преди да е предприел нещо. После кимна към задното помещение, където предполагаше, че ще отидат двамата с Трез и зачака сянката да мине напред.
Естествено Куин се почувства длъжен да се намеси.
— Зарежи това, Джон.