Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Докато мислеше за малкото и тъжно момче, което бе, той изпитваше болка в сърцето, но не защото искаше да се върне назад и да каже на хлапето, че родителите му скоро ще дойдат за него. Не, болеше го, защото именно онова, което бе желал толкова силно, едва не го беше унищожило. Осиновяването му наистина беше настъпило, но „притежанието“ не беше продължило дълго. Уелси и Тор бяха преминали през живота му, бяха му обяснили какъв е и му бяха позволили да зърне за кратко какво е да имаш дом… После бяха изчезнали.
Така че можеше категорично да заяви, че е по-лошо да си имал родители и да си ги изгубил, отколкото никога да не си ги познавал.
Да, технически погледнато, Тор се беше върнал в имението на Братството, но за Джон той беше все така далечен. Макар да казваше правилните думи, прекалено много пъти си беше тръгвал и дори сега да се беше върнал завинаги, беше прекалено късно.
Джон беше приключил с Тор.
— Ето огледало. Можеш да я видиш.
Джон кимна за благодарност и се изправи в пълния си ръст. Блей се върна от удължената си пауза за цигара, а Куин се появи иззад завесата, разделяща магазина от допълнителното помещение. Джон огледа гърба си.
О, боже! Беше се получила точно каквато я искаше. А рамката беше невероятна. Кимна, докато движеше ръката си с огледалото, за да огледа татуировката от всички страни. Донякъде беше жалко, че никой друг, освен неговите момчета нямаше да я види. Беше наистина впечатляваща.
Но по-важното бе, че без значение какво щеше да се случи в бъдеще, независимо дали щеше да открие Хекс жива или мъртва, тя винаги щеше да е с него. Четирите седмици, последвали отвличането й, бяха най-дългите в живота му. Не че преди в живота си не беше имал дълги дни. Но това, че не знаеше къде се намира, нито какво се е случило с нея, загубата й… Чувстваше се така, сякаш бе получил смъртоносно нараняване, макар кожата му да беше непокътната, краката и ръцете му да бяха напълно здрави, а гърдите му — незасегнати от куршум или острие.
Но в сърцето му тя беше негова. И дори да успееше да я върне, за да живее живот, в който той не се вписва, нямаше нищо против. Искаше единствено да е жива и в безопасност.
Джон погледна към татуировчика, положи ръка на сърцето си и се поклони дълбоко. Когато се изправи, мъжът протегна длан.
— Няма нищо, човече. Много се радвам, че я одобряваш. Нека да я покрия с мехлем и превръзка.
След като си стиснаха ръцете, Джон изписа нещо със знаци, а Блей преведе.
— Не е нужно. Той се възстановява със скоростта на светлината.
— Но ще е нужно време да… — Художникът на татуировки се наведе и заоглежда мястото върху кожата, над което беше работил.
Преди да започне да задава въпроси, Джон отстъпи назад и взе тениската си от Блей. Истината беше, че мастилото, което бяха донесли, беше задигнато от запасите на Ви, а това означаваше, че съставките му включваха сол. Името и разкошните дъги около него бяха завинаги и кожата вече беше заздравяла.
Което бе едно от предимствата да си почти чистокръвен вампир.
— Татуировката е върхът — заяви Куин. — Направо е супер секси.
В този миг зад него се появи жената и беше трудно да не бъде забелязана болката, изписана по лицето на Блей. Особено след като тя плъзна листче хартия в задния джоб на Куин. Без съмнение върху него беше записан номерът й, но за нея би било добре да не храни големи надежди. Щом Куин го направеше с някого веднъж, за него историята приключваше. Сякаш сексуалните му партньори бяха ястие, което не би могло да се консумира втори път. За беда, очите на двойничката на Кат фон Ди1 сияеха.
— Обади ми се — прошепна му тя със самочувствие, което щеше да отслабва с отминаването на дните.
Куин се усмихна леко.
— Всичко хубаво. Грижи се за себе си.
При изричането на тези думи Блей видимо се успокои, а широките му рамене се отпуснаха. В устата на Куин те бяха синоним на: „Никога няма да ти се обадя или да правя отново секс с теб“.
Джон извади портфейла си, пълен с банкноти, но без никакъв документ за самоличност, и отброи четиристотин. Което беше два пъти повече от цената на татуировката. Татуировчикът поклати глава и започна да обяснява, че сумата е прекалено голяма и тогава Джон кимна на Куин.
1
Американска майсторка на татуировки, модел и телевизионна звезда. — Бел.ред.