Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Или с факта, че нямаше да може да я погребе, както подобава.
Беше обсебен от мисълта за изчезването й. Отдаден до степен на самоунищожение. Жесток и непримирим по отношение на онзи, който я беше отвлякъл. Но това си беше само негова работа.
Хубавото в тази ситуация беше, че Братството бе също така твърдо решено да установи какво се беше случило с нея. Братята никога не оставяха някого от своите по време на мисия, а когато бяха отишли да спасяват Ривендж от колонията на симпатите, Хекс беше част от екипа им. Когато стана ясно, че е безследно изчезнала, налице бяха две възможности: симпати или лесъри. Което беше все едно да попиташ: „Какво предпочиташ, чума или холера?“.
Всички, включително Джон, Куин и Блей, се бяха заели със случая. Резултатът? Отстрани изглеждаше така, сякаш откриването й е част от бойните задължения на Джон.
Жуженето на иглата спря и художникът избърса гърба му.
— Изглежда добре — заяви мъжът и възобнови работата си. — Два сеанса ли искаш или да я приключим още сега?
Джон погледна към Блей и изписа отговора със знаци.
— Казва, че иска да свършите тази вечер, ако има време — преведе Блей.
— Да, мога да го направя. Мар? Обади се на Рик и му кажи, че ще закъснея.
— Веднага ще го набера — отговори рецепционистката.
Не, Джон нямаше да допусне братята да видят татуировката, без значение колко добре изглеждаше.
Така, както той виждаше нещата, беше роден в тоалетната на автобусна гара и оставен да умре. После беше захвърлен в човешката система за социални грижи. Тор и спътницата му го бяха прибрали, но малко след това тя беше убита, а Тор изчезна. Сега Зи, който беше поел грижите за него, разбираемо беше зает със своята шелан и новороденото им.
Дори Хекс го беше отрязала, преди да се случи тази трагедия.
Така че той разбираше от намеци. А и беше изненадващо освобождение да не го е грижа за ничие мнение. Това му даваше възможност да подхранва яростната си обсебеност да открие похитителя й и да откъсне крайниците му един по един.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш какво значи това? — попита татуировчикът.
Джон вдигна поглед и реши, че няма причина да лъже човека. А Блей и Куин знаеха истината.
Блей изглеждаше леко изненадан, но преведе.
— Казва, че е името на неговото момиче.
— О, да, предположих, че е нещо такова. Ще се жените ли?
Блей отново преведе:
— Прави я в нейна памет.
Последва пауза и художникът остави пистолета до мастилото на масата с колелца. Дръпна ръкава си нагоре и показа ръката си на Джон. Там беше изрисуван образ на великолепна жена, косата й беше развята около раменете, а очите й се взираха към света.
— Това беше моето момиче. И нея вече я няма. — Мъжът дръпна рязко ръкава си и покри татуировката. — Така че те разбирам. — Иглата продължи работата си, а на Джон му стана трудно да диша. Мисълта, че Хекс можеше да е мъртва, го изяждаше жив… И ставаше по-лошо, като си представеше как може да е умряла.
Джон знаеше кой я бе отвлякъл. Имаше само едно логично обяснение. Докато тя беше обикаляла из лабиринта в опит да помогне за спасяването на Ривендж, се бе появил Леш и когато беше изчезнал, тя изчезна заедно с него. Това не беше съвпадение. Макар никой да не беше видял нищо и въпреки че в пещерата заедно с Рив беше имало около сто симпати…
Леш не беше какъв да е лесър. О, не… Беше се оказало, че е син на Омега. Потомък на злото. А това значеше, че мръсникът си има своите трикове.
Джон беше станал свидетел на някои от триковете му по време на боя в колонията. Щом можеше да изстрелва енергийни бомби с ръце и да се изправи лице в лице със звяра в Рейдж, защо да не отвлече някого под носа им?
В случай че Хекс е била убита през онази нощ, те биха намерили тялото й. А ако все още дишаше, но беше тежко ранена, би се свързала с Ривендж като симпат със симпат по телепатичен път. Но ако беше жива, но й беше нужна малка почивка, би си тръгнала, само след като се увереше, че всички са в безопасност.
Братята бяха стигнали до същите логически заключения, така че всички бяха навън в издирване на лесъри. Докато повечето вампири бяха напуснали щата след набезите, за да отседнат в обезопасените си къщи, Обществото на лесърите, под ръководството на Леш, се беше насочило към търговията с наркотици в клубовете на „Трейд стрийт“, за да свърже двата края.