Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Старата дойка седна от другата страна на масичката. Движенията й бяха бавни, лицето — измъчено. Украшенията, които поддържаха плитките й, бяха леко изкривени, сякаш с годините й ставаше все по-трудно да се пресяга и да намества иглите. Накоя беше само слугиня, но разполагаше с големи познания в Играта на Съвета. Беше служила години наред на съпругата на лорд Сезу и след смъртта й при раждането на Мара бе отгледала детето й. Старата дойка беше като майка за Мара. Момичето осъзна, че старицата очаква някакъв отговор, и каза:
— Допуснах сериозни грешки, Накоя.
Дойката кимна учтиво.
— Да, дете. Ако ни беше дала време за подготовка, градинарят щеше да провери градината, преди да влезеш. Можеше да открие убиеца или да загине и изчезването му да предупреди Кейоке, който да обкръжи градината с войници. Това щеше да принуди убиеца да излезе или да умре от глад. Ако пък беше побягнал от градинаря, войниците можеше да го заловят: — Тонът й стана по-суров. — Враговете ти очакваха да сгрешиш и ти сгреши.
Мара прие порицанието мълчаливо; очите й бяха взрени в парата, която се вдигаше от чашата. После каза:
— Но този, който изпрати убиеца, сгреши не по-малко от мен.
— Вярно. — Накоя се намръщи и опита да фокусира поглед върху господарката си. — Решил е да нанесе на Акома тройна обида, като те убие в свещената градина, и не почтено, с острие, а със срамно задушаване, като престъпничка или робиня!
— Или като жена… — каза Мара.
— Ти си Господарката! — възкликна Накоя и лакираните й гривни изтракаха, когато удари коляното си с юмрук. — В момента, в който застана начело на дома, ти получи всички мъжки права и привилегии. Имаш същата власт като баща си. И затова, ако бе умряла удушена от убиеца, щеше да донесеш срам на фамилията, все едно баща ти и брат ти са убити по този начин.
Мара прехапа устна, кимна и се осмели да отпие от чочата.
— А каква е третата обида?
— Хамойското псе със сигурност е смятало да открадне натамито на Акома и така да сложи край на фамилното име. Без клан и чест твоите войници щяха да станат сиви воини, изгнаници, които живеят в пустошта. Всички слуги щяха да бъдат поробени. — Накоя завърши с горчивина: — Лорд Минванаби е безочлив.
Мара остави чашата в центъра на масичката.
— Смяташ, че това е работа на Джингу?
— Той е опиянен от властта си. В момента над него във Висшия съвет е само Военачалникът. Ако съдбата премахне Алмечо от златно-белия трон, със сигурност ще го наследи Минванаби. Единственият друг враг на баща ти, който би постъпил така, е лорд Анасати. Но той е твърде умен, за да опита толкова срамно и зле изпълнено покушение. Ако той бе пратил убиец, щеше да му нареди да те убие простичко, но на всяка цена. Отровна стреличка в гърба или бързо промушване между ребрата, което да донесе сигурна смърт.
Накоя кимна, сякаш да увери сама себе си.
— Да, лорд Минванаби може да е най-могъщ във Висшия съвет, но е като бесен харулт, който събаря дървета, за да прегази газен. — Вдигна два пръста, за да покаже колко мъничко е въпросното животинче. — Той наследи позицията от могъщия си баща и има солидни съюзници. Може да е коварен, но не е интелигентен.
— Лорд Анасати пък е едновременно коварен и интелигентен, от него трябва да се страхуваме. — Накоя махна с ръка. — Хлъзгав е като блатен корен. Прокрадва се, дебне и удря без предупреждение. Този опит за убийство беше толкова очевиден, че все едно Минванаби е дал писмена заповед, подпечатана с личния му герб. — Присви очи. — Това, че е научил толкова бързо, че си се върнала, говори добре за шпионите му. Надявахме се да не разбере, че управляваш, поне няколко дни. Щом е успял да изпрати хамоя толкова бързо, значи е разбрал, че не си положила клетвите, веднага щом си напуснала храма. — Поклати разкаяно глава. — Трябваше да го очакваме.
Мара се замисли над думите й. Чочата бавно изстиваше на масата. За разлика от преди, Мара добре осъзнаваше новите си отговорности и разбираше, че не може просто да прескача неприятните теми. Въпреки че бузите й бяха още детски гладки и бродираната роба й бе твърде голяма, тя се стегна с решителността на владетел.