Смърт и малко любов

Тълпата се пооживи. От нея се отделиха мъж и жена и приближиха до Настя.

— Ние сме лекари — решително каза мъжът, младолик брюнет със силно прошарена коса. — Готови сме да окажем помощ, ако е необходимо.

— Каква специалност имате? — попита Настя.

— Аз съм психиатър, едва ли ще ви потрябвам, но жена ми е хирург, така че ако някой е ранен или има травми…

— Много добре — бързо каза Настя. — Именно психиатър ни трябва. Моля, елате с мен.

През очевидно оредялата тълпа тя заведе лекаря до дамската тоалетна. Годеникът на убитото момиче още седеше на колене пред тялото на годеницата си и ритмично се олюляваше, закрил лицето си с ръце. Психиатърът моментално прецени ситуацията.

— В шок е. Може ли да отида при него?

— Не е много желателно. По пода може да има следи. Докато той стои неподвижно, ми е някак по-спокойно. Но искам ясно да ме инструктирате какво трябва да правя и как да се държа, когато дойдат служителите на милицията. Имам предвид — как да постъпя, за да не влошим положението на момчето. Защото може внезапно да почне да си удря главата или… не знам какво. Опит за самоубийство например.

— Разбирам — кимна лекарят. — Ще бъда наблизо и ще го наблюдавам. За всеки случай трябва да изпратим някого до аптеката, аз ще напиша рецепта — да купят лекарството. Ако стане нужда, ще му бия инжекция. Ще се намери ли тук спринцовка?

— Едва ли. Но съдебномедицинският експерт със сигурност ще има.

— Чудесно.

Мъжът извади от джоба си портфейл, а от него — чиста рецептурна бланка с печати и бързо я попълни. Настя взе рецептата и отново излезе на входа.

— Може ли някой да отиде до най-близката аптека? — попита високо тя.

Желаещи не се намериха веднага. След минути до нея приближи млад кавказец.

— Вай-вай, това не са мъже, а чакали — с тиха ярост каза той. — Да не бях го видял с очите си, нямаше да повярвам, в хляба се кълна. Дай рецептата, сестро.

— И вие ли се жените? — попита го Настя, вече готова да му предложи регистрация без опашка заради безкористната му помощ.

— Не, сестро, просто минавах с колата, поспрях да видя каква е тази тълпа пред гражданското и тогава излезе ти. Какво се е случило? На някого му е прилошало, изглежда?

— Много по-лошо, братко — със същия тъжен тон отвърна Настя. — Застреляха една младоженка.

— Вай-вай-вай! — Очите на кавказеца се окръглиха. — Аз ей сега! Мигом!

Той се втурна надолу по стълбите и ревът на автомобилния мотор се сля с воя на милиционерската сирена. Оперативната група най-сетне пристигна.