Смърт и малко любов

— А ти естествено си го направила. Отгатнах ли?

— Отгатна. И го направих само десет минути след срещата ни. Артюхин не може да го е знаел, затова с пълно основание е смятал, че ме предупреждава навреме. А днес в десет сутринта се срещнах на улицата с Костя Олшански и човек, който се интересува от това, може да ни е видял.

— За кой дявол, ще прощаваш, си се срещала с Костя?

— Дадох му писмото, за да го предаде на експертите.

— Ти си луда жена, Ася! Поне разбираш ли, че си се подложила на удар?

— Сега го разбирам.

— Сега ли? Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, Юрик, че бях десета поред за регистрацията на брака ни. Но ние помолихме да ни регистрират набързо, без тези церемонии, направо в стаята на инспекторите. И в определения за мен час, 12:15, в сватбената зала влязохме не ние с Льошка, а двойката с номер единайсет. По-точно — не влезе, а тъкмо е трябвало да влезе. Защото именно булката от тази двойка беше застреляна.

— Тъй… — Коротков стана от ниския фотьойл и със стон изопна изтръпналите си крака. После се приближи плътно до Настя и застана, извисен над нея като заплашителна грамада. — Харесва ми ходът на мислите ти — свирепо произнесе той. — И след подобен оптимистичен извод си се наканила да тръгваш нанякъде, а? Ти ум имаш ли, драга ми приятелко? Ако момичето е било убито по погрешка вместо теб, има ли гаранция, че няма да направят втори опит?

— Не ме плаши, и без това съм уплашена, но не съм си изгубила ума от страх. Ако убиецът е търсел мен, но е сбъркал, значи той със сигурност не е Артюхин, защото Артюхин ме познава по физиономия. Най-вероятно е наел някого. Ако наемникът е успял да избяга от тук веднага, той положително не знае, че съм жива. Ако пък не е успял, тогава и сега е тук, защото около десет минути след убийството всички входове бяха вече под контрол. А щом той е тук, аз мога да стигна до ресторанта без никакви приключения. Сега, когато името на потърпевшата е в устата на всички, той вече е разбрал, че е сгрешил, но не може да направи нищо — нито да излезе от тук, нито да се обади на Артюхин.

— Не знам, Ася — замислено поклати глава Коротков. — На твое място не бих рискувал.

— И аз не бих, Юрочка, но нали ни чакат в ресторанта! Осем души — родителите на Льошка, на Даря, на Саша и моите. Представи си какво ще стане, ако пред тях се появят Саша, Даша и Льошка без мен, а! Там е мама, долетяла е от Стокхолм специално за сватбата ми, аз дори не отидох да я посрещна вчера, мислех, че днес ще се видим.

— В колко часа ви очакват?

— В два. А сега е вече два без двайсет.

— Добре, прави каквото щеш — въздъхна Коротков. — Човек не може да те наддума. Вземи моя пистолет за всеки случай.