Смърт и малко любов

— Днес, Васенка, днес. Току-що, преди пет минути се венчах.

— Мале мила, какъв човек си бе, Каменская? Дори да се омъжиш не можеш като хората — пак трупове около теб!

— Явно такава ми е съдбата. Васенка, имам една молба. Набери по вътрешния телефона на Юрка Коротков, той има навик да идва на работа в събота.

— Добре, почакай… Така, набрах го… Коротков? Кудин те поздравява. Приятелката ти иска да… Как коя приятелка? Настася… Е, да пукна, ако лъжа, защо ще се майтапя с тебе. Ето я тук, на градския телефон… Какво иска ли? Сега ще я питам. Ало, Каменская, той пита какво искаш.

— Да дойде с оперативната група — каза Настя.

— Чу ли, Юра, моли те да отидеш. Имало труп в гражданското, аз изпращам група, така че ако ще ходиш, слизай бързо… Ще дойде — съобщи той на Настя. — Нещо друго да желаеш? Казвай, не се стеснявай, днес като сватбен подарък всеки ще ти направи услуга.

— Тогава изпрати тук Олег Зубов. Ще успееш ли?

— О, виж — това не мога. Живее ми се още, имам малки деца. Тази сутрин го търсиха от градската прокуратура, обаче да беше чула изразите на Зубов, как късаше и хвърляше — боже, боже! Тъкмо си бил приключил денонощната смяна и се канел да се прибере, когато го пипнаха.

— Добре, Васенка, пращай момчетата! Ако има нещо, пак ще ти се обадя.

— Разбира се, обади се.

Тя затвори телефона и излезе от стаята. Пред вратата я чакаше фотографът.

— Вие какво правите тук? — ядосано попита тя.

— Вас чакам. Казахте, че трябва да ви помогна. Тъй че чакам нарежданията ви.

— Започнете да снимате!

— Какво именно? Или кого?

— Всичко и всички наред. Хората, мебелите, интериора, разположението на стаите, централния вход, служебния вход, но най-вече хората. Имаме само два варианта: престъпникът или е успял да избяга, или не е успял. Ако е успял, фотографирането е безсмислено. Ако не е успял, значи е сред тези хора тук.

— Вижте, кой знае защо, и аз си помислих същото… — подзе фотографът и се запъна.

— И какво?

— Ами… започнах да фотографирам веднага щом чух първия писък. В същата секунда. Не забравяйте, че работя в „Криминален вестник“ и в такива ситуации започвам да действам автоматично.

— Много ли наснимахте?

— Три касети.

— Три касети? — учуди се Настя. — Бързо работите.

— Нали имахте възможност да се убедите в това — засмя се фотографът. — Та да продължавам ли сега?

— Естествено — кимна Настя. — Името ви е Шевцов, нали? Антон Шевцов?

— Откъде знаете? — изненада се фотографът.

— Нали ми показахте удостоверението си.

— Но вие дори не го погледнахте.