Войната на Калибан

— Дами и господа — извика войникът отляво. Беше жена и имаше мощен глас, който се вряза в мърморенето на тълпата като глас на учителка, която говори на непослушни ученици. — Станцията е в извънредно положение. До прекратяване на военните действия никой няма да се придвижва между нивата, освен длъжностните лица.

— На чия страна сте вие? — извика някой. — Марсианци ли сте? На чия страна сте?

— Междувременно — продължи жената, без да обръща внимание на въпроса, — ще помолим всички ви да бъдете търпеливи. Веднага щом стане безопасно да се пътува, метрото ще бъде отворено. Дотогава ще ви помолим да запазите спокойствие, за ваше собствено добро.

Пракс не знаеше, че ще заговори, преди да чуе гласа си. Звучеше като хленч.

— Дъщеря ми е на осмо ниво. Училището ѝ е там долу.

— Всички нива са затворени, господине — каза военната. — Детето ви е добре. Просто трябва да бъдете търпелив.

Тъмнокожата жена от комисията по транспорта скръсти ръце. Пракс видя как двама мъже се измъкват от навалицата и тръгват обратно по тесния мръсен коридор, разговаряйки помежду си. В тези високи стари тунели въздухът миришеше на рециклатори — пластмаса, горещина и изкуствени аромати. А сега миришеше и на страх.

— Дами и господа — извика пак униформената. — В името на собствената ви безопасност трябва да запазите спокойствие и да останете по местата си, докато военната ситуация не бъде овладяна.

— А каква точно е военната ситуация? — попита настойчиво една жена до лакътя на Пракс.

— Развива се бързо — беше отговорът. На Пракс му се стори, че долови в гласа ѝ опасно треперене. Тя беше не по-малко уплашена от всеки друг. Само дето имаше оръжие. Значи това нямаше да свърши работа. Трябваше да измисли нещо друго. Той се отдалечи от метростанцията, все така понесъл в ръце единствения останал му Глицин кенон.

Пракс беше на осем годинки, когато прехвърлиха баща му от гъсто населените центрове на Европа, за да помага в изграждането на изследователска лаборатория на Ганимед. Строежът бе отнел десет години, в които Пракс премина през бурно юношество. Когато родителите му заминаха да работят по нов договор на астероид, движещ се по ексцентрична орбита в близост до Нептун, Пракс бе останал. Беше започнал стаж по ботаника, като си мислеше, че с придобитите знания ще може да отглежда нелегална, необложена с данъци марихуана, но бързо откри, че всеки трети стажант има същата идея. Четирите години, през които се опитваше да намери някое забравено килерче или изоставен тунел, все още незаети от нелегални хидропонни експерименти, му бяха дали добри познания за архитектурата на станцията.

Сега вървеше по старите тесни коридори на конструкция от първо поколение. Мъже и жени седяха покрай стените или в баровете и ресторантите, а лицата им бяха безизразни, ядосани или уплашени. По екраните течаха стари забавни програми — музика, театър или абстрактно изкуство, — вместо обичайните новинарски емисии. Ничий ръчен терминал не писукаше от пристигащо съобщение.