Войната на Калибан

Червената светлина, процеждаща се през клепачите ѝ, отслабна, но когато се опита да отвори очи, пак се оказа прекалено светло. Някой хвана ръката ѝ и сложи в нея чаша.

— Можеш ли да държиш това? — попита благият глас.

Боби не отговори; просто поднесе чашата към устата си и изпи водата на две жадни глътки.

— Още — каза и този път гласът ѝ приличаше повече на нейния.

Чу звука от издърпване на стол, а после отдалечаващи се стъпки по плочките на пода. От краткия си поглед към стаята бе разбрала, че се намира в болница. Чуваше електрическото жужене на медицински уреди, а във въздуха се бореха за надмощие миризмите на антисептици и урина. Смути се, щом осъзна, че миризмата на урина идва от нея. За миг се чу шуртене на чешма, а после стъпките се приближиха. Чашата отново бе сложена в ръката ѝ. Този път тя изпи водата бавно, като я задържаше за малко в устата си, преди да преглътне. Беше хладна и с възхитителен вкус.

Когато свърши, гласът попита:

— Още?

Тя поклати глава.

— Може би по-късно — каза. А секунда след това попита: — Сляпа ли съм?

— Не. Биха ти комбинация от лекарства за съсредоточаване и мощни амфетамини. Което означава, че зениците ти са силно разширени. Съжалявам, не ми дойде наум да намаля осветлението, преди да се събудиш.

Гласът все още бе пълен с благост и топлота. На Боби ѝ се искаше да види лицето зад този глас, затова рискува да открехне едното си око. Светлината не я жегна както преди, но пак беше неприятна. Собственикът на благия глас се оказа много висок и слаб мъж в униформа на флотското разузнаване. Лицето му бе тясно, с изпъната кожа, сякаш черепът му напираше да излезе навън. Той я дари с плашеща усмивка, която не бе нищо повече от леко извиване на ъгълчетата на устата му.

— Сержант-оръжейник Роберта У. Дрейпър, 2-ри пехотински експедиционен корпус — каза мъжът и гласът му бе в такова противоречие с външността, та Боби имаше чувството, че гледа филм, дублиран на чужд език.

След няколко секунди той още не бе продължил, така че Боби потвърди:

— Да, сър — погледна към пагоните му и добави: — Господин капитан.

Вече можеше да отвори и двете си очи, без да изпитва болка, но някакъв странен гъдел пълзеше по крайниците ѝ и ги караше едновременно да се схващат и да треперят. Тя потисна желанието да се размърда.

— Сержант Дрейпър, аз съм капитан Торсън и съм дошъл да ви разпитам. Загубихме целия ви взвод. От два дни на Ганимед се води ожесточена битка между силите на Обединените нации и Марсианската конгресна република. Което по последни данни е довело до инфраструктурни щети за над пет милиарда марсиански долара и смъртта на близо три хиляди военни и цивилни.

Той млъкна пак, взирайки се в нея с присвити очи, които блестяха като на змия. Тъй като не знаеше какъв точно отговор очаква мъжът, Боби каза просто:

— Да, сър.

— Сержант Дрейпър, защо взводът ви е открил огън по военния аванпост на ООН при купол четиринайсет и го е унищожил?