Ключът на Соломон

Единият крак на португалката помръдна.

— Тя е жива! — прошепна Томаш, развълнуван от забелязаното движение. — Видяхте ли? Жива е!

— Шшт! — нареди Дън, който внимателно оглеждаше залата с окото на професионалист. — Щом жената е тук, онзи тип трябва да е наблизо.

Завързаната за масата португалка навярно бе чула шепота, отекващ в мраморните стени на залата, защото обърна глава към тях и ги видя на площадката на стълбището.

— Ммм! Ммм!

Като чу гласа й и видя, че Мария Флор се движи, португалецът първо почувства радост и облекчение. Беше жива и можеха да я спасят. Какво повече от това? Все пак отчаянието, което ненадейно срещна в погледа й, веднага го изпълни с тревога и страх.

— Мисля, че иска да ни каже нещо…

— Разбира се — усмихна се Питър зад Томаш. — Иска да я освободим.

С категоричен жест Сам Дън им направи знак да млъкнат. След като няколко пъти огледа внимателно залата, той отново заслиза по стълбите, държейки с две ръце пистолета си готов за стрелба. Останалите го следваха. Томаш нямаше търпение да стигне до приятелката си, а Питър изглеждаше най-спокоен.

— Ммм! Ммм!

Завързана за масата, Мария Флор продължаваше да издава гърлени звуци. Новодошлите решиха да не й обръщат внимание; трябваше да останат концентрирани и да открият заплахата, която усещаха да се носи в пространството. Слязоха бавно по стъпалата и стигнаха до долната част на стълбището, където от двете страни имаше две мрачни приклекнали египетски статуи с гравирани йероглифи в основата. Мъжът от оперативната дирекция на ЦРУ насочи своя "Хеклер и Кох" във всички посоки, търсейки мишена, но не откри никого.

Предвид пустата зала, но ясното усещане, че някъде там се крие невидима опасност, Дън реши да импровизира.

— Вдигнете малко шум — прошепна той на мъжете зад себе си и посочи към редица блестящи дорийски колони. — Ще застана зад една от колоните и ако онзи тип се подмами по вашия малък театър, ще го заловя.

Томаш кимна и американецът се плъзна, прилепен до стената, и се скри зад една колона. Когато се почувства готов, той направи знак на другарите си, които бяха останали на стълбището.

— Чуваш ли ме? — попита Томаш на португалски. — Кажи ми дали похитителят е в тази зала.

Тя закима енергично. Това разтревожи историка. Огледа се във всички посоки, но не забеляза нищо подозрително. Където и да се спотайваше този мъж, те не го виждаха.

— Знае ли, че сме тук?

Мария Флор отново кимна.

— Къде е?

— Ммм! Ммм!

Глупав въпрос, упрекна се наум Томаш, защото тя не можеше да отговори със запушена уста.

— Внимавайте, Сам — каза той на английски, за да предупреди Дън. — Тя каза, че мъжът, който я е отвлякъл, е тук в залата.

Настъпи тишина. Сякаш всички бяха притаили дъх и чакаха някой да направи погрешна стъпка. Без оръжие Томаш се чувстваше безпомощен. Погледна към Питър и разбра, че той също не бе въоръжен. Колко глупаво! Разчитаха само на пистолета на мъжа от Националната служба за тайни операции, който се бе скрил между колоните в дясната част на залата. Ако изгубеше оръжието си, щяха да бъдат оставени на милостта на убиеца.