Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
Искаше му се да използва камата, разбира се, но знаеше, че началниците му не биха го одобрили на това място и при подобни обстоятелства. В крайна сметка се намираше в седалището на тридесет и третата степен на Шотландския ритуал на масонството — центъра на могъщите американски масони, намиращ се на тринадесет пресечки по права линия от Белия дом. Това означаваше, че трябва да внимава. В такива случаи за предпочитане бе чистата смърт, което го принуждаваше да използва пистолет, но това не значеше, че трябва да пренебрегне някои от ритуалите, прилагани в ситуации като тази от неговите прочути предци от Доколумбова Америка[71].
Майор Фуентес се приближи до жертвата, погледна нагоре и разпери ръце, държейки камата, сякаш поднасяше дар. Затвори очи в знак на преклонение и произнесе древното ритуално заклинание на аптеките.
— Къде се намира сърцето? — прошепна той на науатъл — езика на ацтеките — с преобразено от транса лице; тялото му сякаш прегръщаше небето, а сянката му, във формата на кръст, бе паднала върху Мария Флор. — Предай сърцето си с тласък, не го отместваш, а рушиш сърцето на Земята.
Завързаната за масата португалка не разбираше странните думи, които похитителят произнасяше в монотонна молитва, но осъзнаваше, че мъжът бе започнал някакъв ритуал. Освен това камата в ръцете му бе доказателство, че тази церемония ще свърши зле, и тя не откъсваше поглед от нея. Не че това щеше да й помогне, тъжно осъзна Мария Флор, но поне щеше да види всичко до последния миг.
Когато приключи с ритуала, майор Фуентес се върна до куфарчето си и прибра камата. С разтуптяно сърце, усещайки, че краят безмилостно се приближава, Мария Флор го проследи с ужасен поглед. Видя как взе страшния си полуавтоматичен "Зиг Про" и за последен път провери патроните. Тя си пожела времето да спре и този миг да трае вечно, но това не се случи. Убиецът от ЦРУ се приближи и погледна часовника си.
Два и петдесет и девет.
Една минута.
LXXXV
Блестящата плетеница от светли точки и линии пронизваше американската столица под воала на нощното небе и изчезваше в хоризонта. През широките прозорци на "Сикорски" Томаш наблюдаваше осветените големите сгради — центрове на властта на американската държава като Капитолия, Белия дом или монументи като Линкълн Мемориал и Обелиска.
Скоро тази част на столицата остана назад и хеликоптерът се отправи на север, към градската среда.
Точно пред тях, като мишена, която постепенно се уголемяваше в предния прозорец на кабината, се виждаше единствената осветена сграда в тази част на американската столица — странна постройка във формата на куб, висока и масивна, а четирите външни стени бяха прорязани от редици гръцки колони.
— Ето там! — посочи Питър. — Това е седалището на Върховния съвет — органа начело на американското масонство.
Пилотът дръпна ръчката и машината започна да се спуска към монументалната сграда.
— Ето защо похитителят спомена Дома на храма на Соломон — обясни Томаш. Опитваше се да се успокои. Хеликоптерът напредваше бързо, но не толкова, колкото му се искаше, и така можеше да се разсее. — Масоните обичат препратките към цар Соломон и е нормално да дават на сградите си имена, свързани с него. — Обърна се към Питър. — Баща ви масон ли беше?
— Баща ми ли? Ами… искам да кажа…
— Разбира се — прекъсна го историкът, отгатвайки отговора в колебанието и в очите на сина на Франк Белами. — Всъщност изборът да живее на "Дюпон Съркъл", не е съвсем случаен.
Питър мълчаливо продължаваше да се взира в сградата, която наближаваха.
— Домът на храма, а? Само че не разбирам защо спомена и гробницата на… как беше името?
— Мавзол. — Томаш посочи сградата. — Сградата на масонското седалище е построена през XX век по модел на архитектурата на гробницата на Мавзол — едно от седемте чудеса на древния свят. Гробницата имала толкова впечатляващ вид, че от Мавзол произлиза думата "мавзолей". — Той скръцна със зъби, мислейки за Мария Флор. — Вероятно именно поради тази причина човекът на Фъч е избрал това място, за да… за да я доведе.
Пилотът обърна хеликоптера, за да направи маневра и да приближи сградата.
— Тридесет секунди — съобщи той, хвърляйки поглед назад. — Няма да успея да кацна. Отворете вратичката и пуснете въжето. Ще се снижа възможно най-ниско, може би десет метра. Скачате по мой сигнал, ясно? Успех!
71
Понятие, обозначаващо земите, обитавани от местни цивилизации преди т. нар. "откриване на Америка" от Христофор Колумб. — Б. пр.