Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Някой отвътре отключи електронната брава и аз влязох в малко, оскъдно обзаведено преддверие. Този път зад бюрото седеше жена със сержантски нашивки, която съсредоточено разглеждаше мъжко списание за фитнес — без съмнение заради статиите.
Прекъснах образователните й занимания и я уведомих, че трябва да поговоря с някой офицер, който е тук поне отпреди шест месеца и си спомня за майор Биан Тран. Тя обеща да потърси някого и излезе.
Около две минути по-късно се върна, придружена от симпатичен подполковник с емблеми на военното разузнаване върху петлиците. Представих се и той ми протегна ръка.
— Кемп Честър. С какво мога да ви помогна?
— Имате ли кабинет?
Той поклати глава.
— Само генералите имат кабинети. Аз имам бюро в общата канцелария. Върши ли работа?
— Не. Да се поразходим.
Той ме изгледа странно, но от любезност и любопитство ме последва. Излязохме от сградата и бавно тръгнахме из Зелената зона. Имаше много начини да поведа разговора, но трябваше да прикрия следите си, затова попитах направо:
— Познавахте ли майор Биан Тран?
— Да. Работихме заедно. Тя напусна преди два-три месеца. Защо?
— Аз съм един от следователите по следствие 15–6.
На армейски жаргон 15–6 означава подготовка за военен съд, нещо като цивилното предварително съдебно дирене. Видях как веждите му подскочиха и го успокоих:
— Не се вълнувайте. Тя не е обвиняема.
Той кимна с облекчение.
Продължих с най-официалния си адвокатски тон:
— В момента майор Тран работи към един от следствените отдели в Пентагона. Тя е ключов свидетел по дело, което най-вероятно ще стигне до военен съд. Въпросите, които ще ви задам, са за проверка на обстоятелствата.
Поне последното беше вярно.
— Разбирам. Е, ще ви помогнат ли няколко най-общи преценки?
— Да. Говорете, моля.
— Тя е страхотен офицер. Талантлива. Способна. Честна и работлива…
— Извинявай, Кемп, мога и сам да прочета служебната й характеристика. Какво мислиш лично ти за нея?
— Ами… всички я харесваха. Ако не вярваш, попитай. Няма да чуеш и една лоша дума за Биан. А ако чуеш, обади ми се кого да напердаша.
Хората се стряскат от правни разследвания и аз нарочно не отговорих, което обикновено изнервя свидетеля и го прави по-приказлив.
След малко той каза:
— Не знам дали си я виждал. Зашеметяваща е. Невероятно тяло, разкошно лице и… — Той млъкна насред изречението и се изкашля. — Прозвуча малко грубо, нали? Исках само да кажа…
Усмихнах му се с мъжка солидарност.
— Истинска хубавица. — Разменихме си усмивки, пълни с разбиране, после аз зачетох от въображаем бележник: — На въпроса за външността й подполковникът отговори без никакъв намек, че майор Тран поддържа тялото си според най-високите армейски изисквания.
— Ха, добре казано.
Дотук с приятелството. Попитах подполковник Честър:
— Какви бяха задачите на майор Тран тук?
— Беше прикрепена към един специален отдел. Част от армейското разузнаване, но не съвсем, ако разбираш какво искам да кажа.
— Деликатна информация?
— Изключително деликатна.
— Например?
Той направи такава физиономия, сякаш току-що бе узнал, че съм спал с майка му и съм се похвалил на всички в гимназията.
— Не е твоя работа.
— Освен ако имам достъп до свръхсекретни материали, какъвто наистина имам. И освен ако е пряко свързано с разследването, а наистина е така. Моля, отговори на въпроса.
Подполковник Честър обаче не беше глупак и и отговори:
— След като видя писмено разрешение и след като подпишеш декларация за тайна. Не съм някакво си зелено лейтенантче, Дръмънд. Престани да ме баламосваш. И изобщо за какво е това разследване?
— Не е твоя работа.
— Типичен юрист. Само иска, а нищо не дава.
С приятелския подход не се получаваше, затова опитах изстрел напосоки, но не съвсем.
— Групата, за която говориш, се е занимавала с обработка на информация. Получавала е от ЦРУ данни за иранските ходове и дейности в Ирак. Работата на майор Тран е била да превръща тези съобщения в оперативни планове, да търси как да бъдат използвани.
Той се завъртя и ме погледна втренчено.
— Защо питаш, след като знаеш?
— За потвърждение — отговорих аз и наистина вече имах потвърждение. — Стар трик. Често използваме странични въпроси, за да проверим откровеността на свидетеля.
— И как се представям?
— Зле, Кемп. Много зле. Колко време се е занимавала с тази дейност?
— Не мога да кажа. Когато пристигнах, вече беше в групата.
Глупости.
— Подполковник, лесно мога да получа тази информация от личното й досие.