Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Още повече, че сестрите му напомнят за майка му. Не на външен вид. Въпреки всичките й добродетели мама никога не е била танцьорка в Лас Вегас. Духът на близначките, техният висок интелект, твърдост и решителност, тяхната нежност — всички тези качества притежаваше и майка му. В компанията на Кас и Поли той е обладан от блаженото чувство, че принадлежи към едно семейство, към тяхното семейство.
Умореното куче спи.
Къртис усеща тупкането на благородното му сърце. Влиза в сънищата му и отново съзира игривото Присъствие, от което простите същества като кучето никога не се дистанцират. На разстояние светове далеч от родния си дом осиротялото момче тихо плаче, по-малко от тъга за загубата и повече от радост за майка си. Тя е прекрачила великия праг и е отишла при светлината. И сега в присъствието на Бог тя е познала радостта, подобна на тази, която синът й винаги е изпитвал в нейно присъствие. Той не може да спи, но за известно време открива малко покой на тази страна от Рая.
Глава 52
Слънцето гореше като ярко петно в небето на запад. Лекият вятър сякаш идваше от това петно, горещ и сух, смесен с миризмата на разтопен метал.
Петък следобед, само пет часа след като Мики се срещна с Ноа Фаръл, тя натовари само един куфар в багажника на камарото си.
Беше заредила с бензин, беше сменила филтрите, ремъците, маслото и беше сложила четири нови гуми. Като смяташе и парите, дадени на детектива, повече от половината й банков кредитен лимит беше изхарчен.
Взе дръзко решение да потърси Лейлъни в Нънс Лейк, Айдахо. Дори да откриеше накъде е тръгнал Мадок оттам, едва ли щяха да й стигнат парите да го преследва обратно до Калифорния.
Когато Мики се върна вкъщи, леля Джен беше в кухнята и слагаше два плика с лед в хладилната чанта за пикници, вече пълна със сандвичи, сладки, ябълки и кутии с диетична кола. С тези провизии Мики нямаше да си губи времето да спира, за да хапне, а освен това щеше да спести и средства.
— И не се опитвай да шофираш цяла нощ — предупреди я леля Джен.
— Не се притеснявай.
— Преднината им е по-малко от ден. Бързо ще ги настигнеш.
— Ще трябва да съм минала през Сакраменто до полунощ. Там ще пренощувам в мотел за шест часа, след което ще се опитам да стигна до Сиатъл до утре вечер. После, късно в неделя — в Нънс Лейк, Айдахо.
— На сами жени на път могат да им се случат неприятни неща — тревожи се Дженива.
— Вярно е, но на сами жени могат да им се случат неприятни неща и в собствения им дом.
Дженива затвори капака на хладилната чанта и каза:
— Скъпа, ако служителят от мотела прилича на Антъни Пъркинс или пък човекът на бензиностанцията прилича на Антъни Хопкинс, или ако срещнеш мъж, който изглежда като Алек Болдуин, направо го ритни в слабините и бягай.
— Мислех, че си застреляла Алек Болдуин в Ню Орлийнс.
— Да ти кажа, този човек е бил бутан от висока сграда, давили са го, наръгвали са го, мечка го е осакатила, застрелвали са го — но той все продължава да се връща здрав и невредим.
— Непременно ще го чакам да дойде — обеща Мики и взе хладилната чанта от масата. — Що се отнася до Антъни Хопкинс, бил той Ханибал Лектър или не, той ми изглежда добродушен.
— Може би трябва да дойда с теб, скъпа, с пушка в скута. — Дженива придружи племенницата си до вратата.
— Може би идеята би била добра, ако имахме пушка. — Присви очи заради ярката слънчева светлина, която се отразяваше в бялото камаро. — Както и да е, все пак трябва да останеш тук, в случай че се обади Ноа Фаръл.
— Ами ако изобщо не се обади?
— Ще се обади — отвърна Мики и сложи чантата на предната седалка. — Къде отиде моята леля Слънце изведнъж?
— Може би трябва да се обадим в полицията.
Мики затвори вратата на колата.
— В коя полиция да се обадим? Тукашната или тази в Санта Ана? Мадок вече не попада под тяхната юрисдикция. Да повикаме ченгетата във всеки град в Калифорния, Орегон или Невада, през който минава той? Дори и да беше Хитлер, ако само минаваше през градовете, полицията нямаше да даде и пет пари. Да повикаме ФБР? Аз, бившата затворничка, да им се обадя, докато те са заети с преследването на наркобосове?