Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
— Идиоти — казва Поли. — Изобщо няма никакви наркобосове, само зли извънземни. Нали, Къртис?
— Да.
— Федералните само теб ли търсят… — пита Кас.
— Да.
— … защото си видял извънземните и знаеш твърде много…
— Точно така.
— … или те преследват и извънземните?
— Ами, и едните и другите, предполагам.
— Ако знаят, че си жив, защо ще пишат тогава, че си бил убит от наркобосовете в Колорадо? — чуди се Поли.
— Не знам. — Мама го съветваше, че в крайна сметка във всяка история-легенда за прикритие се появяват противоречия и че вместо да измисля сложни подробности, за да запуши пробойните, което ще доведе до нови противоречия, той трябва само да изразява учудване и объркване винаги, когато е възможно. От лъжците се очаква да се държат уверено и спокойно, докато объркването обикновено е по-убедително. — Изобщо не знам. Не изглежда смислено, нали?
— Ако кажат, че си оцелял, ще разпространят навсякъде физиономията ти и хората ще им помогнат да те открият — казва Кас.
— Направо съм озадачен и объркан. — Къртис е горд със себе си и с лекотата, с която прилага съвета на майка си. Успява да овладее ситуация, при която има опасност да възникне подозрение. — Наистина съм объркан. Не знам защо не са направили така. Странно, не мислите ли?
Сестрите си отправят един от онези подобни на сини лазери погледи, чрез които сякаш могат да си предават тонове информация за отрицателно време.
Те отново се впускат в хипнотизиращ диалог, който кара очите на Къртис да се местят с ритъма на метроном ту към едните яркочервени устни, ту към другите. Докато оправя завивките, Поли казва:
— Е, сега не е…
— … време — продължава Кас.
— … да се занимаваме с тия…
— … истории за НЛО…
— … и за това, което се случи…
— … при бензиностанцията. — Кас слага чиста калъфка на възглавницата. — Много сме уморени.
— … и отвеяни…
— … за да мислим ясно…
— … но когато седнем, за да си поговорим…
— … искаме да сме с бистър ум…
— … защото имаме много…
— … въпроси. Цялата тази работа е…
— … много странна — завършва изречението Поли, а Кас продължава:
— Не искахме…
— … да говорим за това…
— … докато карахме…
— … защото трябва да помислим…
— … за да проумеем добре случилото се.
Сестрите си предават една на друга цели масиви информация с помощта на телеметричните погледи, след което двата чифта сини очи се съсредоточават върху Къртис. Чувства се така, сякаш го сканират с такъв електронен лъч, който не само може да разкрие състоянието на органите и артериите му, но съща така дава пълна картина на неговите тайни и на истинското състояние на душата му.
— Ще поспим осем часа — казва Поли, — а на вечеря ще обсъдим положението.
— Може би тогава — добавя Кас — някои неща няма да звучат толкова объркващо колкото сега.
— Може би — съгласен е Къртис, — но може би не. Когато нещата са объркващи, те обикновено си остават такива докрай. Има неща, които винаги ни озадачават и звучат объркващо. Аз открих за себе си, че е най-добре да приемеш объркването и да си продължиш по-нататък.
Парализиран от двойния изпитателен поглед на сестрите, Къртис се стреми да обясни това, което току-що е казал. Когато възпроизвежда думите си наум, те не му се струват толкова логични и убедителни, колкото преди няколко секунди. Усмихва се, защото според мама усмивката може да постигне това, което думите не могат.
Но не е толкова лесно да заблудиш Кастория и Полуксия. Усмивката му не предизвиква аналогична реакция от тяхна страна.
— По-добре поспи, Къртис — казва Поли. — Бог знае какво ни предстои. Каквото и да е то, ще трябва да сме отпочинали, за да се оправим с него.
— И не отваряй вратата — предупреждава го Кас. — Алармата няма да познае дали някой влиза, или излиза от караваната.
Те са прекалено уморени да обсъждат последните събития с него в момента, но са се погрижили да не може да се измъкне, преди да го разпитат хубаво.
Сестрите се оттеглят в спалнята.
В дневната Къртис се пъхва под завивките. Кучето е доста мръсно, но момчето му разрешава да се качи при него на дивана, където животното се свива на кълбо върху одеялото.
Като използва воля срещу материята, на микроравнище, където волята може да победи, той може и да успее да изключи алармата. Но чувства, че дължи на близначките някои отговори, и не иска да ги оставя в пълно неведение.
Освен това той най-накрая е открил истински приятели. Уменията му за общуване може и да не са така изтънчени, както смята, но в лицето на сестрите Спелкънфелтър е спечелил страхотни спътници, а никак не му се иска да се изправя сам срещу света отново, само с духовната си сестра до себе си. Кучето също е желан е ценен спътник, но само неговата компания не е достатъчна. Макар и търсена и обичана от поетите, самотата е изолация и разяжда душата както червея — ябълката. Унищожава надеждата и оставя празнота след себе си.