Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Но за какво й е трябвал друг апартамент?
Отговорът хрумна едновременно и на двамата, докато Рон го произнасяше:
— За любов.
— Мъже ли е приемала там?
— Защо не? Като си помисля, идеално е — дискретно, наблизо, никакви разправии…
— Но за да се изплаща ипотека, някъде трябва да има налични пари. Брий печелеше ли достатъчно…
Рон изрече „Не“, преди Харди да е довършил.
— До тази година печелеше много, но недостатъчно за такъв разход.
— Колко би струвало?
— В нашата сграда апартаментите с една спалня вървят по четиристотин и петдесет хиляди. Нашето жилище струваше седемстотин и петдесет.
Харди подсвирна.
— На мен ли го казваш? Парите, които тя получаваше, едва стигаха, за да живеем прилично. — Подвоуми се. — А след като напусна „Калоко“… — Той замълча, печелейки време, като отпи от кафето. — Трябва да знаеш. Може би и вече си наясно. Щеше да ни се наложи да се местим.
— А карахте ли се по този въпрос?
Рон въздъхна отегчено.
— Да ти кажа, към края се карахме за всичко. Ужасно беше. — Сведе глава задълго, после вдигна очи. — Толкова съм уморен. — Гласът му почти секна. — Невероятно уморен.
Харди се приведе над масата.
— Ти ли я уби, Рон? Ти ли уби Брий, може би по погрешка?
Рон вдигна глава, а в погледа му се четеше бездънно примирение и безизходица.
— Знаеш, че не съм аз. Тя ми беше сестра. Обичах я. Децата я обичаха — беше им майка. За нищо на света не бих я ударил, какво остава да я убия. Не съм я убил аз. Честна дума. Дори по погрешка. — Умоляващо простря ръце през масата. — Дори не бях там. Дори не бях там.
Мисълта, че оставя Рон сам в „Гърка“, изнерви Харди, въпреки присъствието на Фримън в бара. Каза му да изпие още едно кафе или нещо друго и в девети половина да се яви пред задната врата на Палатата, на изхода към затвора. Бе пределно убеден, че го е сгащил както подобава. Щом се е стигнало дотам да държат Касандра за заложник, Рон нямаше да избяга.
Поне така се надяваше.
Не бе обичайна практика, но Харди убеди Глицки да използва влиянието си пред съдебните пристави, та да позволят на Франи да се облече в подходящи дрехи за изслушването. Налагаше се да й ги занесе навреме и тя да успее да се преоблече. Протокол, външен вид, подробности.
Но не би успял да свърши и двете. Или тя щеше да използва оставащото време, за да се преоблече в прилични цивилни дрехи, които подсъзнателно да й придадат по-човешки вид в очите на Мариан Брон, или двамата щяха да прекарат насаме последните напрегнати мигове в стаята за адвокатски посещения.
Ала избор нямаше. След като излезе на свобода, щяха да имат достатъчно време за посещения. За всичко.
Остана му още половин час и се изкушаваше да се върне при Рон в „При Лу“. Но не. Това вече бе уредено. Рон ще се яви на задния вход в уреченото време. Нямаше друг избор.
Сложи тежкото си куфарче на дървената пейка точно до изхода към затвора и още веднъж свали кламерите, и още веднъж сложи страниците в скута си. Бе прегледал всяка дреболия поне по веднъж, с изключение на последните страници, които Глицки му бе донесъл снощи.
Но сега внезапно му се отвори достатъчно време да ги доразгледа, макар да не смяташе, че ще намери нещо. Е, ако не друго, поне се гордееше с усърдието си. Нямаше да ги пропусне поради немарливост или преумора. Когато влезеше в съдебната зала, щеше да е подготвен. Скот Рандъл нямаше да го изненада с нещо, което е трябвало да прочете, да забележи, да премисли.
Така че започна оттам, където бе прекъснал — от аутопсията на Канета.
И този път го забеляза. Върна се и повторно прегледа докладите за Грифин. Прекоси коридора и влезе при следователя по смъртните случаи, за да се увери. И най-сетне, разбрал къде да търси, се върна и го откри.
Глицки си беше в кабинета, когато Харди му позвъни. Бе изпратил отряд със специална задача за обиск у Торн и щял да бъде свободен до края на изслушването, на което държал да присъства.
Харди не искаше да му съобщава каквото и да е по телефона. Щеше да се види с лейтенанта след пет минути и ако успееха да останат насаме, щеше да му каже. Междувременно щяха да се срещнат пред задния вход на Палатата.
Щом излезе от затвора, кимна скришом на Фримън, който се мотаеше в коридора към моргата, и продължи към задния вход за служителите на Палатата. Според замисъла двамата с Рон трябваше да се качат на втория етаж по рядко използваното задно стълбище и като стигнеха в коридора, щяха да се скрият в съдебната зала на Брон.