Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
— Но не, не е това. По-скоро…
— Разбрах: отново сте притеснен заради карантината. Вече ви казах: това е глупост. Ако нещата са така, както ми ги описахте, няма опасност нито от зараза, още по-малко пък да бъдете затворени в някой лазарет. Има пълно право вашият, как се казва… Кристоджено.
— Кристофано, казва се Кристофано. Но става дума за друго: мисля, че са ме следили, докато идвах при вас, през галериите.
— А, да, това е сигурно, приятелю мой! Преследвал ви е някой хубав речен плъх, ха-ха-хааа! Впрочем оня ден намерих един в конюшнята. Беше ей толкова голям — каза Тиракорда, като раздалечи, колкото можеше, късите си, дебели ръце.
Дулчибени замълча и, макар да не успявахме да видим лицето му, имах чувството, че започва да губи търпение.
— Знам, знам — каза тогава Тиракорда — онази история все още мъчи мислите ви. И все пак не разбирам защо се измъчвате толкова, след всичките тези години. Нима вината е ваша? Не, и при все това вярвате, че е така и мислите: ах, само ако бях служил на друг господар! Ах, да бях художник, виночерпец, поет, железар или коняр! Всичко друго, но не и търговец.
— Признавам, понякога си го казвам — потвърди Дулчибени.
— А знаете ли какво ви казвам аз? Ако беше така, изобщо нямаше да се запознаете с майката на дъщеря ви Мария.
— Вярно. Достатъчно би било нещо много по-малко: да не ми се бе изпречвал на пътя Франческо Ферони.
— Ето пак! Ама толкова ли сте сигурен, че е бил той?
— Именно той подкрепи безсрамните щения на оная свиня Хюигенс.
— Можехте поне да осведомите полицията, да поискате разследване…
— Разследване? Но нали ви обясних: кой би се заел да търси незаконната дъщеря на една турска робиня? Не, не, в трудните случаи помощта идва не от полицията, а от мошениците, от негодниците.
— И негодниците ви казаха, че няма какво повече да се направи.
— Именно, нищо не можеше да се направи: Ферони и Хюигенс я бяха отвлекли със себе си, където живееше онзи нещастник. Заминах да я търся, но нищо. Виждате ли старото черно палто, което нося? Имам го оттогава, купих го от един дюкян на пристанището, когато бях накрая на силите и надеждите си; не ще го сваля Никога повече… Търсих още и още, плащах на доносници и шпиони от половината свят; двама измежду най-добрите най-накрая ми Казаха, че от Мария вече нямало и следа — била е продадена или, както се опасявам, е мъртва.
Двамата замълчаха за известно време. Ато и аз се спогледахме и прочетох в очите му същата изненада и сходни въпроси.
— Казах ви, това е история без изход и без утеха — продължи печално Дулчибени. — Една капка от обичайното? — попита той после, като извади едно тумбесто шишенце и го сложи на масата.
— Иска ли питане! — рече Тиракорда и грейна.
Стана, отвори отново тайната врата и се вмъкна в тъмната стаичка. Като се изправи с пъшкане на пръсти, той се пресегна към един рафт, високо до тавана, и с месестите си пръсти измъкна две чашки от красиво зеленикаво стъкло.
— Истинско чудо: Парадиза още не е открила новото ми тайно скривалище — обясни той, докато затваряше килерчето. — Ако намери чашките ми, ще разиграе цяла трагедия. Знаете, с всички тези налудничави идеи за виното, чревоугодничеството, Сатаната… Но да се върнем на нашия разговор: какво се е случило с майката на Мария? — попита Тиракорда.
— Вече ви споменах: била е продадена малко преди отвличането на момиченцето. И за нея също нищо повече не можах да узная.
— Не можехте ли да се противопоставите на продажбата й?
— Принадлежеше на семейство Одескалки, не на мен, както и дъщеря ми, за жалост.
— Ах, да, трябвало е да се ожените…
— Разбира се. Но в моето положение… за робиня… така де — измънка Дулчибени.
— Обаче по този начин щяхте да успеете да запазите бащинското право върху дъщеря си.
— Вярно е, но вие разбирате…
Звук от счупено стъкло ни накара да подскочим. Дулчибени изруга под нос.
— Съжалявам, ох, колко съжалявам — рече Тиракорда. — Да се надяваме, че Парадиза не е чула нищо, майко моя, каква бъркотия…
Премествайки една от двете големи свещи, които осветяваха масата, лекарят бе ударил шишенцето на Дулчибени, и то се бе разбило на земята на хиляди парченца.
— Няма значение, трябва да имам още малко в странноприемницата — каза Дулчибени примирен и се наведе да събира от пода по-големите парчета стъкло.
— Внимавайте, ще се порежете. Отивам да взема един парцал — каза Тиракорда, — не се престаравайте, както, когато служехте на семейство Одескалки, ха-ха-хааа.
И както се смееше, се насочи към полуотворената врата, зад която се бяхме скрили.