Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
— Още по-сериозна причина. Да добавим и факта, че Дулчибени вече не е младеж, с доста тежко телосложение е, и ако говори малко по-дълго, започва да се задъхва — как, по дяволите, успява всяка нощ да се изкачва нагоре по въжето, чак до отвора? — заключи заядливо Ато. Той самият се потеше и пъшкаше всеки път, когато трябваше да ползва въжето.
След това разказах на Ато онова, което съвсем скоро бях научил за Помпео Дулчибени. Споделих с него, че по думите на отец Робледа, застаряващият благородник от Фермо принадлежеше към сектата на янсенистите. Съобщих на Ато и строгата оценка на Дулчибени по адрес на шпионската дейност на йезуитите и за неговата разпалена реч срещу браковете между хора с обща кръв, които от векове бяха нещо обичайно във властническите фамилии на Европа. Благородникът от Фермо, подчертах аз, бе така скандализиран от тази практика, и до такава степен се бе разгорещил, че беше пожелал — в един въображаем разговор с някаква жена пред огледалото — победата на турците при Виена: така, бе заявил той сам пред себе си, на европейските тронове щял да се осигури приток на свежа и неопетнена кръв.
— Една реч, pardon, излияние на истински янсенист. Поне донякъде — отбеляза абат Мелани, сбръчквайки замислено челото си. — Да, защото да бленуваш турското нашествие в Европа, и то само за да бъдат свалени Бурбоните и Хабсбургите, ми се струва прекалено даже за най-фанатичния последовател на Янсений.
Каквото и да бе положението, заключи Ато, моето откритие ни задължаваше да се завърнем отново в дома на Тиракорда. Както бяхме научили миналата нощ, Дулчибени също щеше да се върне там.
Шеста нощ
16 срещу 17 септември 1683
Изчакахме, както обикновено, момента, в които всички наематели, включително Кристофано, окончателно се бяха оттеглили по стаите си, и се спуснахме в кладенеца, който извеждаше в меандрите, разположени под странноприемницата.
Преминахме без неочаквани препятствия разстоянието до мястото на срещата с Угонио и Чаконио, в подземията на площад „Навона“. Когато обаче отново се събрахме с корписантарите, Ато Мелани трябваше да преодолее някои искания и бе въвлечен в един оживен спор.
Поради авантюрите, в които ги бяхме въвлекли, двете странни същества, се оплакваха, че не са имали възможност да се посветят свободно на своята дейност. Освен това по техните думи, самият аз бях нанесъл поражения на някои скъпоценни кости, които грижливо били натрупани, а впоследствие те бяха рухнали върху мен при нашата първа среща. Аргументът не беше кой знае колко убедителен, но Чаконио бе започнал безсрамно да развява под носа на абат Мелани един огромен кокал, който, с все още останало по него месо, вонеше ужасяващо. Корписантарят настояваше, че се е повредил вследствие на инцидента. Само и само, за да не вижда повече този гнусен и вонящ остатък, Ато предпочете да отстъпи.
— Добре, съгласен съм. Но не искам да чувам нищо повече за вашите проблеми.
Извади от джоба си шепа монети и ги подаде на Чаконио. Корписантарят светкавично грабна парите с кривите си пръсти, като че ли искаше да откъсне ръката на абат Мелани.
— Не мога да ги понасям тези двамата — измърмори под носа си абатът, докато разтриваше дланта си с израз на погнуса.
— Гфъррррлъбх, гфъррррлъбх, гфъррррлъбх… — започна да мърмори полугласно Чаконио, като си прехвърляше монетите от ръка в ръка.
— Тотализира стойностноста на паричието — каза ми на ухото Угонио с уродлива и двулична усмивка. — Скръндзарин е.
— Гфъррррлъбх — заключи доволно Чаконио, пускайки парите в една мърлява и мазна торба, където те паднаха, като издрънчаха върху купчина монети, очевидно доста солидна.
— В крайна сметка двете чудовища са ни от полза — каза ми по-късно абат Мелани, докато Угонио и Чаконио потъваха в тъмнината. — Това гадно нещо, което Чаконио завря под носа ми, всъщност беше изхвърлено от някой месар, реликви — друг път. Но понякога е по-добре да не затягаш прекалено въжето и да платиш; в противен случай ще ги направим наши врагове. Не забравяй: в Рим винаги трябва да се побеждава, но никога да не се злоупотребява с победата. Този свещен град почита могъщите, но се наслаждава на тяхното падение.
След като си прибраха заплащането, корписантарите бяха връчили на Ато това, което ни трябваше — копието от ключа, с който се отваряше вратата между конюшнята на Тиракорда и кухнята. Когато вече се качихме през отвора в малката конюшня на лекаря, влязохме без усилия в къщата. Късният час подсказваше, че единствено старият лекар е все още на крак, в очакване на своя гост.