Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Стражът ме обгърна с ръце и ме повлече: краката ми се тътреха като на пияница по камъните зад нас. От него се носеше воня на ейл, и някакъв по-противен мирис, на дим и горяща мазнина, полепнал по вълненото му наметало. Осъзнах, че този мирис е от огньовете — пушекът от подпалките и главните, мазнината от цвъртящата кожа на умиращите мъже и жени. Когато ме споходи това осъзнаване, почувствах как стомахът ми се бунтува и се задавих с повръщано.
— Ей, внимавай! — каза той раздразнено и отблъсна главата ми от себе си, така че удари лицето ми в каменната стена.
Повлече ме нагоре по каменни стъпала, а после през вътрешен двор.
— Къде? — попитах немощно.
— При епископ Бонър — каза той кратко. — Бог да ти е на помощ.
— Амин — казах бързо, сякаш точното съблюдаване на ритуалите сега щеше да ме спаси. — Мили Боже, амин.
Знаех, че съм загубена. Не можех да говоря, камо ли пък да се защитя. Помислих си каква глупачка бях, че не отидох с Даниел, а той щеше да ме спаси. Какво надменно дете съм била да помисля, че мога да си проправя с криволичене път през тези заговори, без да привлека вниманието. Аз, с маслинената си кожа и тъмни очи, и с името Хана!
Стигнахме до облицована с ламперия врата, чудовищна на вид заради гвоздеите, с които беше обкована. Той потропа на нея, отвори я, когато отвътре се обади някой, и влезе, обгърнал ме здраво с ръце, сякаш бяхме някаква нелепа, неподхождаща си влюбена двойка.
Епископът седеше до една маса с лице към вратата: писарят му беше с гръб към вратата. На известно разстояние беше поставен стол, обърнат с лице към масата, и към епископа. Тъмничарят ме стовари грубо в него и се дръпна назад, затвори вратата и застана пред нея.
— Име? — попита уморено епископът.
— Хана Верде — отговори тъмничарят, докато аз се опитвах да издам някакъв глас, и открих, че от ужас съм го изгубила.
— Години?
Той протегна ръка напред и ме побутна по рамото.
— Седемнайсет — прошепнах.
— Какво?
— Седемнайсет — казах, малко по-високо. Бях забравила с каква точност водеше документите си Инквизицията, бюрокрацията на терора. Първо щяха да запишат името ми, възрастта ми, адреса ми, занятието ми, имената на баща ми и майка ми, техния адрес, техните занятия, имената на бабите и дядовците ми и техните адреси и занятия, и тогава, и само тогава, след като бяха назовали и определили всичко, щяха да ме изтезават, докато издам всичко, което знаех, всичко, което можех да си представя, и всичко, което мислех, че може би ще искат да узнаят.
— Занятие?
— Шут на кралицата — казах.
В стаята се разнесе плискане, позната от детството топла влага в панталоните ми, и смущаващ мирис на обор. Бях се напикала от страх. Сведох глава: унижението задуши ужаса ми.
Писарят вдигна глава, сякаш стреснат от топлия остър мирис. Обърна се и ме забеляза.
— О, аз мога да гарантирам за това момиче — каза той, сякаш въпросът бе твърде незначителен.
Беше Джон Дий.
Нямах сили да го разпозная, нямах сили да се запитам как се беше оказал в ролята на писар на епископа, след като бе негов затворник. Просто срещнах безразличния му поглед с празните очи на момиче, твърде изплашено, за да мисли само.
— Така ли? — попита епископът със съмнение.
Джон Дий кимна:
— Тя е юродива — каза той. — Веднъж видя ангел на Флийт Стрийт.
— Това трябва да е признак на еретизъм — заяви епископът.
Джон Дий обмисли казаното за миг, сякаш това не беше въпрос на живот и смърт за мен.
— Не, беше истинско видение според мен, а кралица Мери смята същото. Няма да е особено доволна, когато открие, че сме арестували шута й.
Това накара епископа да се сепне. Виждах как се колебае.
— Заповедите на кралицата към мен са да изкоренявам ереста навсякъде, където я открия, в нейното домакинство, по улиците, и да не показвам благоволение и предпочитания. Това момиче беше арестувано с кралска заповед.
— О, добре, както желаете — каза Джон Дий небрежно.
Отворих уста да заговоря, но от нея не излязоха думи. Не можех да повярвам, че ме защитава така неохотно. И въпреки това той беше тук, обърна ми гръб и записа името ми в регистъра на Инквизицията.
— Подробностите — каза епископ Бонър.
— Обвиняемата е била забелязана да извръща поглед от вдигането на нафората сутринта на двайсет и седми декември — прочете Джон Дий монотонно по маниера на писарите. — В присъствието на придворни обвиняемата е помолила кралицата да прояви милост към еретици. Обвиняемата е приближена на принцеса Елизабет. Обвиняемата има познания по науки и езици, които не прилягат на жена.