Град на небесен огън

Джулиън поклати глава, без да я поглежда. Ема стрелна с очи първо купчината папки на бюрото, след това вратата, а накрая Джулиън, безмълвен, с безизразно лице, и взе решение. Хвърли се към писалището, пъхна ръка между папките и извади онази с надпис КАРСТЕРС.

Папката беше подвързана, не особено тежка и Ема посегна да вдигне ризата на Джулиън. Заглуши изненадания му вик, като запуши устата му с ръка, а с другата напъха папката в задницата на дънките му. Пусна ризата му отгоре в същия миг, в който вратата се отвори и Джия се върна в стаята.

— Съгласни ли сте да дадете показания пред Съвета за последен път? — попита тя, като местеше очи от Ема, която вероятно се беше изчервила, към Джулиън, които изглеждаше така, сякаш беше получил токов удар. Погледът му стана суров и Ема се удиви. Джулиън беше толкова кротък, че тя понякога забравяше как тези очи с цвят на море могат да станат студени като вълните, разбиващи се в зимен бряг.

— Без Меча на смъртните — добави консулът. — Просто искам да им кажете каквото знаете.

— Ако обещаете, че ще опитате да спасите Марк — заяви Джулиън. — И не само да го кажете, но и да го направите.

Джия го погледна сериозно.

— Заклевам се, че нефилимите няма да изоставят Марк Блекторн, не и докато е жив.

Раменете на Джулиън се отпуснаха едва забележимо.

— Добре тогава.

Разцъфна като цвете на фона на черното облачно небе — внезапна, безмълвна експлозия от пламъци. Застанал до прозореца, Люк се дръпна изненадано назад, преди отново да се долепи до тесния отвор, мъчеики се да открие източника на сиянието.

— Какво има? — Рафаел, който беше коленичил до Магнус, вдигна глава.

Магнус като че ли спеше; затворените му очи приличаха на тъмни полумесеци

върху кожата му. Беше се свил неудобно около веригите, с които беше окован, и изглеждаше болен или поне изтощен.

— Не съм сигурен — отвърна Люк и си заповяда да остане неподвижен, когато момчето вампир доиде при него на прозореца. Никога не се бе чувствал комфортно в присъствието на Рафаел. той му напомняше за Локи или някое друго пакостливо божество, понякога работещ за доброто, друг път — за злото, но винаги в собствения си интерес.

Рафаел измърмори нещо на испански и мина покраи него. Червено-златни, пламъците се отразяваха в зениците на тъмните му очи.

— Мислиш ли, че е дело на Себастиан? — попита Люк.

— Не. — Погледът на Рафаел беше далечен и Люк си спомни, че макар да имаше ангелския вид на четиринаисетгодишно момче, той всъщност беше по-стар от него; по-стар, отколкото биха били родителите му, ако бяха живи… или в случая на маика му — ако беше останала смъртна.

— В този огън има нещо свято. Делата на Себастиан са демонски дела. Така се яви Господ на бродещите в пустинята. "И Господ вървеше пред тях, денем облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем."*