Град на небесен огън

Джейс се поколеба. Очите му се стрелнаха към Клеъри и като че ли потъмняха, сякаш пред тях се бяха спуснали капаци.

— Просто ще трябва да ми се доверявате.

— И това е всичко? — невярващо каза Саимън. — Просто трябва да ти имаме доверие?

— А нима нямате? — попита Джейс.

— Аз… — Саймън погледна Изабел, а тя — към брат си.

След миг Алек кимна.

— Имахме ти достатъчно доверие, за да дойдем тук — заяви той. — Ще ти вярваме до края.

— Макар че би било страхотно, ако ни кажеш какъв е планът… е, поне малко преди това — добави Изабел. — Преди края, имам предвид.

Алек повдигна вежди и тя сви невинно рамене.

— Съвсем малко преди това. Обичам да съм подготвена.

Очите на брат и срещнаха неините и тогава, леко дрезгаво, сякаш почти беше забравил как се прави, той се разсмя.

* * *

До Съвета:

Феите не са ваши съюзници. Те са ви врагове. Ненавиждат нефилимите и планират да ги предадат и унищожат. Помогнаха на Себастиан Моргенстърн да нападне и разруши Институтите. Не се доверявайте на Мелиорн, нито на когото и да било съветник от Двора. Кралицата на феите е ваш враг. Не се опитвайте да отговорите на това съобщение. Сега аз яздя заедно с Дивия лов и те ще ме убият, ако заподозрат, не съм ви казал каквото и да било.

Марк Блекторн

Джия Пенхалоу погледна над очилата си Ема и Джулиън, които стояха неспокоино пред писалището в библиотеката у дома и. През големия прозорец зад гърба и, Ема виждаше Аликанте да се разстила пред тях: къщите, спускащи се по възвишенията; каналите, които течаха към Залата на съглашението, хълмът Гард, възправящ се към небето. Джия отново сведе поглед към листа, които и бяха донесли. Беше сгънат с почти дяволска изобретателност в жълъда и им беше отнело цяла вечност, както и ловките пръсти на Тай, за да го извадят.

— Брат ви написа ли още нещо освен това? Лично съобщение до вас?

— Не — отвърна Джулиън и в нараненото напрежение на гласа му трябва да имаше нещо, което накара Джия да му повярва, защото тя не настоя повече.

— Нали си давате сметка какво означава това? Съветът няма да иска да повярва. Ще кажат, че е номер.

— Това е почеркът на Марк — настоя Джулиън. — А и начинът, по които го е подписал. — той посочи знака в долната част на листа: ясен отпечатък на тръни, направен с нещо, което приличаше на червено мастило. — Потопил е семеиния пръстен в кръв, за да го остави — обясни Джулиън с пламнало лице. — Веднъж ми показа как да се прави. Никои друг не би могъл да притежава семеиният пръстен на Блекторн, нито би знаел какво да стори с него.

Джия премести поглед от свитите юмруци на Джулиън към суровото изражение на Ема и кимна.

— А вие добре ли сте? — попита тя по-внимателно. — Знаете ли какво представлява Дивият лов?

Таи им беше изнесъл наи-обстойна лекция по темата, но сега, под съчувствения поглед на консула, на Ема и беше трудно да намери думи. Джулиън бе този, които отговори: