Илиада [bg]

Някога той ме прогони от Ида със копие остро [90] в дните, когато нападна стадата ни гойни говеда. Там до основи събори Лирнес и троянския Педас: Зевс ме измъкна, дари ме със сила и с бързи колени. Иначе щях да погина от вожда Ахил и Атина. Тя пред Ахила вървеше, победа му даваше леко [95] и го подбуждаше с мед да избива лелеги, троянци. Ето защо невъзможно е мъж да се бие с Ахила: винаги някой безсмъртен отблъсва от него бедата. Копие има, което направо лети и не спира нивга, преди да проникне във тяло човешко. Но само [100] бог ако равен завършък на боя отмери, не би ме лесно надвил той, макар да се хвали, че целият в мед е.» Бог Аполон далнострелец, синът на Кронид, му отвърна: «Хайде, геройо, и ти помоли боговете всевечни! Казват, че твоя е майка Киприда, потомка на Зевса, [105] а пък Ахил е роден от Тетида, по-низша богиня. Зевс Афродита създаде, а морският старец245 — Тетида. Тръгвай във мед нерушима направо в разгара на боя! Нека Ахил те не плаши с обидни закани и хули!» Тъй каза. Вдъхна голямо геройство на вожда военен, [110] който, във мед засияла облечен, излезе пред строя. Но белораменна Хера съгледа сина на Анхиза как към Ахила се втурва през гъста тълпа на войници. Тутакси тя призова боговете и тъй им продума: «Бог Посейдоне и мъдра Атино, сега помислете [115] двамата с вашия разум как тези дела ще завършат. В мед заблестяла облечен, Еней към Ахил се насочи: бог Аполон сребролък го подтикна напред срещу него. Хайде веднага да върнем оттука сина на Анхиза или пък някой от нас да застане наред със Ахила, [120] нека му вдъхва голяма юначност и сила в гърдите, за да узнае, че него обичат най-мощни безсмъртни, а боговете, които отдавна с усърдие бранят в лютата битка троянци от гибел, са жалки, безсилни. Всички от снежен Олимп сме дошли да се вмесим във боя [125] днес да не би да пострада Ахил от ръцете троянски. По-късно той ще изпита бедите, които съдбата с нишка прокобна изпреде, когато роди го Тетида. Ако Ахил не узнае това от уста на безсмъртен, страх ще го хване, щом някой всевечен го срещне във боя [130] че боговете са страшни, когато се лично покажат.» Бог Посейдон земетръсец така отговори на Хера: «Херо! Недей неразумно се сърди! Това е ненужно! Аз не бих искал да влизат сега боговете във разправа: ние, едни срещу други, понеже сме много по-силни. [135] Нека от боя отстъпим и седнем на място високо: битката нека оставим за грижа на смъртните хора. Но ако Феб Аполон и бог Арес започнат борбата или възпират Ахила и пречат му да се сражава, тутакси ний246 ще се впуснем сред тях във разгара на боя. [140] Аз се надявам, че скоро сами247 ще побягнат оттука, пак на Олимп ще се върнат, в съвета на всички безсмъртни, силом принудени вече от нашите крепки десници.» Рече така Посейдон тъмнокъдрав и сам ги поведе към дъговидния вал, за Херакъл248 божествен насипан, [145] който издигнали бяха троянци и мъдра Атина, за да се пази Херакъл от кита, побягвайки бързо, щом като звярът нападне от морския бряг към полето. Седна там бог Посейдон, а със него и други безсмъртни: своите плещи необхватни покриха с мъгла непрогледна. [150] А боговете враждебни се спряха на Каликолона около теб, Аполоне, и градорушителя Арес. Тъй и от двете страни боговете обмисляха всичко, но се въздържаха още да почнат печалната битка, нищо, че Зевс, нависоко седящ, разреши да се бият. [155] Цялото бойно поле се изпълни с коне и със хора, светна от мед; под нозете на дружно налитащи воини екна от трясък земята, а двама отлични герои, жадни за схватка, сред двете войски се завтурнаха вихром — славният син на Анхиза Еней и Ахил богоравен. [160] Гръмко заплашвайки, първом Еней поривисто нападна: клатеше шлема си тежък и вдигнал отпред до гърдите щита си буен, с десница размахваше копие медно. После Ахил се затича, подобен на лъв изтребител, който мъжете, събрани от цялото село, преследват [165] да го убият без милост; а звярът презрително крачи; щом го улучи обаче със копие юноша дързък, челюст раззива наежен, зъбите му цели във пяна, грозно започва да стене в гръдта му сърцето могъщо, плешки и хълбоци удря от двете страни той с опашка, [170] сам се разпалва да влезе в опасна борба незабавно: святкат очите му, в миг разярен се понася стремглаво, за да разкъса един от мъжете или да загине; тъй храбростта и сърцето юнашко подтикна Ахила