Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

Или лавина от камъни се стовари върху пътеката.

Или ято обезумели чайки с бесни крясъци се спуснаха върху тях.

Даниел Пел изохка и падна на каменистата земя.

Саманта Маккой отскочи от убиеца, изправи се и истерично го заудря с дебел клон по главата и ръцете. Той изглеждаше удивен, че малкото Мишле го напада, жената, която тичаше да изпълни всичко, което й наредеше, която никога не посмя да му откаже.

Освен веднъж…

Даниел замахна с ножа, но тя отскочи. Той посегна към пистолета, паднал на пътеката, но дебелата тояга го удари пак и пак, отскочи от главата му, разкъса едното му ухо. Той изкрещя от болка.

— Мамка ти!

Изправи се. Замахна с юмрук и улучи коляното й. Тя падна.

Даниел се хвърли на земята и грабна пистолета. Изправи се и насочи дулото към нея. Саманта обаче скочи на крака и отново замахна с клона, стискайки го с две ръце. Улучи рамото му. Той се олюля назад.

Линда си спомни две думи от миналото. Онова, което Даниел казваше, за да похвали някого от Семейството: „Ти държа твърдо, красавице.“

„Дръж твърдо…“

Саманта отново замахна.

Сега обаче Даниел бе застанал стабилно. Хвана тоягата с лявата си ръка. За момент останаха втренчени един в друг, свързани с клона като с пъпна връв. Даниел се усмихна тъжно и вдигна пистолета.

— Не! — изхриптя Линда.

Саманта също се усмихна. Блъсна го силно и пусна клона. Даниел отстъпи крачка назад — във въздуха. Бе застанал на ръба на скала, пет-шест метра над друга пътека.

Изкрещя, залитна и падна назад.

Дали оцеля или не, Линда не разбра. Поне не отначало. Но явно оцеля, защото Саманта погледна през ръба и се намръщи. После й помогна да се изправи.

— Хайде, да тръгваме.

И отново навлязоха в гората.

* * *

Изтощена, Саманта Маккой едва придържаше Линда. Приятелката й беше бледа, но кървенето не беше силно. Сигурно я болеше ужасно, но поне можеше да ходи. Линда прошепна нещо.

— Какво?

— Помислих, че ме изостави.

— В никакъв случай. Но той беше въоръжен, трябваше да го надхитря.

— Ще ни убие.

Линда явно все още не искаше да повярва.

— Не, няма да успее. Не говори. Трябва да се скрием.

— Не мога повече.

— Долу при водата, на брега има пещери. Можем да се скрием в някоя. Там ще изчакаме полицията. Катрин идва насам. Ще ни търсят.

— Не, не мога. Далече е.

— Не е толкова далеч. Ще успеем.

Продължиха още няколко метра, после Сам почувства, че приятелката й губи сили.

— Не, не… не мога. Съжалявам.

Сам намери сили и успя да завлече Линда на още десетина метра напред. Там обаче силите я напуснаха — на най-лошото място, поляна, която се виждаше от стотина метра от всички посоки. Пел можеше да се появи всеки момент. Лесно щеше да ги очисти.

Наблизо имаше падина между скалите; там можеха да се скрият.

Линда зашепна нещо.

— Какво?

Сам се наведе към нея. Линда говореше на Исус, не на нея.

— Хайде, да вървим.

— Не, не, ти върви. Моля те. Наистина… Няма нужда да се реваншираш за случилото се. Преди малко ми спаси живота. Квит сме. Прощавам ти за онова, което стана в Сийсайд. Аз…

— Не сега, Линда! — сряза я Сам.

Ранената жена се опита да се изправи, но пак падна.

— Не мога.

— Трябва.

— Исус ще ме пази. Върви.

— Хайде!

Линда затвори очи и зашепна молитва.

— Няма да умреш тук! Ставай!

Линда си пое въздух, кимна и с помощта на Сам се изправи. Заедно продължиха, олюлявайки се, по пътеката, препъвайки се в храсти и корени.

Бяха на издаден в океана нос, стърчащ на двайсетина метра над водата. Грохотът на вълните бе като бумтене на реактивен двигател. Оглушителен.

Спускащото се слънце ги окъпа с оранжева светлина и ги заслепи. Сам присви очи; плитката падина беше много близо.

Щяха да легнат на дъното и да се покрият с клонки и листа.

— Напредваме. Още няколко крачки.

Всъщност двайсетина.

Приближиха се на около десет.

Накрая стигнаха дерето. Оказа се по-дълбоко, отколкото бе предполагала, идеалното укритие. Помогна на Линда да се наведе.

Изведнъж чу шумолене на храсталак, от гората изскочи някой и се затича към тях.

— Не! — извика Сам.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?