Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

— Казаха ми да ви закарам в управлението на КБР. Оставете всичко така и елате с мен.

Другият полицай беше навън и оглеждаше паркинга. Сам каза по телефона:

— Катрин, полицаят дойде. Тръгваме.

Затвори.

Грабна чантичката си.

— Хайде.

Гласът й трепереше.

Полицаят, с ръка на ръкохватката на пистолета, им кимна.

В този момент куршумът го улучи в слепоочието. Той падна. Нов изстрел и колегата му се хвана за гърдите, извика и се свлече. Трети куршум го довърши. Първият полицай запълзя към колата си, но потрепери и се отпусна неподвижно.

— Не, не! — изписка Линда.

Чуха бързи стъпки. Даниел Пел тичаше към бунгалото.

Сам бе като парализирана.

В последния момент се окопити и затръшна вратата, успя да сложи веригата и да се отдръпне, преди нов куршум да пробие дървото. Посегна към телефона.

Пел ритна вратата. Вторият ритник разби ключалката, но веригата задържа вратата. Тя се открехна само на няколко сантиметра.

— В стаята на Ребека! — изкрещя Сам.

Изтича при Линда и я хвана за ръката, но тя стоеше като закована.

Сам предположи, че се е вцепенила от ужас. Лицето на другата жена обаче изобщо не изглеждаше уплашено.

Тя се дръпна от Сам и извика:

— Даниел.

— Какво правиш? — изкрещя Саманта. — Хайде!

Пел отново изрита вратата, но веригата още държеше. Сам завлече Линда на няколко крачки към стаята на Ребека, но тя се съпротивляваше.

— Даниел — повтори. — Изслушай ме, моля те. Не е късно. Още можеш да се предадеш. Ще ти намерим адвокат. Ще се погрижа да си…

Пел стреля.

Просто вдигна пистолета, прицели се през процепа на вратата и я простреля в корема небрежно, сякаш пропъждаше муха. Опита се да стреля пак, но Сам завлече ранената си приятелка в стаята на Ребека. Пел пак изрита вратата. Този път тя се отвори, блъсна се в стената и разби една картина с морски пейзаж.

Сам затвори и заключи вратата на Ребека. Прошепна трескаво:

— Трябва да се махнем! Не можем да чакаме тук.

Пел пробва бравата. Изрита вратата, но тя се отваряше навън и издържа.

Тръпки побиха Сам. Беше сигурна, че Пел ще започне да стреля през вратата и някой случаен куршум ще я улучи. Помогна на Линда да се прехвърли през прозореца, избута я, после и тя прескочи, стъпи на росната, ухаеща земя. Линда стенеше от болка и притискаше корема си.

Сам й помогна да се изправи, стисна с всички сили ръката й и я повлече към гората.

— Той ме простреля — изстена Линда, все още невярваща. — Боли. Слушай… чакай, къде отиваме?

Сам не я слушаше. Единствената й мисъл бе да избягат колкото могат по-далеч от бунгалото. В каква посока, нямаше представа. Знаеше само, че пред тях са само безкрайната гора, стръмните скали и, на края на света, бушуващият сив океан.

53.

— Не — прошепна Катрин Данс. — Не…

Уин Келъг спря рязко до двамата полицаи, проснати пред бунгалото.

— Провери как са — извика й и извади мобилния си телефон да повика подкрепления.

С пистолет в потната си ръка, Данс коленичи до единия полицай. Беше мъртъв. Лежеше в огромна кървава локва, по-тъмна от асфалта, който бе смъртното му ложе. Другият също беше умрял. Тя вдигна очи и прошепна:

— Мъртви…

Келъг затвори телефона и се приближи. Макар че не се бяха обучавали да действат заедно, двамата се приближиха до бунгалото като партньори. Внимаваха да не се излагат на прицел, погледнаха полуотворената врата и прозорците.

— Влизам — обяви Келъг.

Данс кимна:

— С теб съм.

— Само ме прикривай. Следи вътрешните врати. Постоянно. Постоянно ги следи. Той ще държи пистолета напред. Гледай за метален блясък. Ако има трупове, не се занимавай с тях, докато не установим, че е чисто. — Докосна ръката й. — Това е важно. Разбра ли? Не им обръщай внимание, дори да крещят за помощ. Няма да можем да им помогнем, ако ни рани. Или застреля.

— Ясно.

— Готови?

Не, не беше готова. Но кимна. Той стисна рамото й. Пое си дълбоко въздух и бързо влезе, като държеше пистолета напред, насочваше го ту в една, ту в друга посока към всички ъгълчета на помещението.

Данс влезе след него, като внимаваше да следи вратите — и да вдига пистолета си нагоре, когато той мине пред нея.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?