Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

„Следи, следи, следи…“

От време на време поглеждаше назад, към отворената врата — Пел лесно можеше да е заобиколил отвън.

— Чисто е — извика Келъг.

И, слава Богу, вътре нямаше трупове. Келъг обаче посочи петна от кръв, все още прясна, по перваза на прозореца в стаята на Ребека. Данс забеляза капки и по килима.

Погледна навън. Видя още кръв и стъпки в калта. Показа ги на Келъг и добави:

— Май са избягали и той ги гони.

— Отивам — заяви федералният агент. — Ти изчакай подкрепленията.

— Не — отсече тя, без да се замисли. — Моя беше идеята да ги съберем. Няма да позволя да умрат. Дължа им го.

Той се замисли за момент.

— Добре.

Изтичаха при задната врата. Данс си пое дълбоко дъх, отвори я и двамата изскочиха навън. Очакваше всеки момент да чуе гърмеж и да почувства сковаващата болка от куршума.

* * *

„Той ме нарани. Моят Даниел ме рани. Защо?“

Болката в сърцето на Линда бе силна почти колкото тази от раната. Тя бе простила на Даниел за миналото. Беше готова да му прости и за настоящето.

„Но той ме простреля.“

Искаше да легне. Нека Исус да ги закриля, нека Исус да ги спаси. Прошепна тези думи на Сам, а може би не. Може би само си въобразяваше.

Саманта не продумваше. Дърпаше я безжалостно напред по криволичещите пътеки през красивата и същевременно зловеща гора.

Пол, Хенри, Лайза… имената на децата от приюта изникнаха в съзнанието й.

Не, те бяха миналата година. Бяха си отишли. Сега имаше други.

Как се казваха?

„Защо нямам семейство? Защото Господ Бог ми е отредил друго, ето защо. Защото Саманта ме предаде.“

Безумни мисли се въртяха в ума й като неуморните вълни в океана наблизо.

— Боли.

— Не спирай — прошепна Сам. — Катрин и агентът от ФБР скоро ще се появят.

— Той ме простреля. Даниел ме простреля.

Причерня й. Щеше да припадне. „Какво ще направи Мишлето тогава — запита се. — Ще метне осемдесетте ми кила на гръб? Не, ще ме предаде, както направи преди. Саманта, моят Юда.“

Отнякъде идваше шум на вълни, мокрите борове и кипариси шумяха от вятъра, Линда чу стъпките на Даниел Пел. Изпукване на клонка, шумолене на листа. Те продължиха да бягат. Спъна се в стърчащ корен и падна тежко. Болката от раната бе нетърпима.

— Ох!

— Шшшт!

— Боли!

Гласът на Сам трепереше от страх:

— Стани, Линда, хайде! Моля те!

— Не мога.

Стъпки. По-близо.

На Линда й хрумна, че може да са полицаите. Катрин и симпатичният агент от ФБР. Тя присви очи от болка и погледна назад.

Не, не бяха полицаите. На двайсетина метра видя Пел. Той ги забеляза. Забави крачка, пое си въздух и тръгна към тях. Линда се обърна към Саманта.

Но нея я нямаше.

Отново я изостави, точно както преди години.

Изостави я през онези ужасни нощи в стаята на Даниел Пел.

Сама тогава, тя беше сама и сега.

54.

— Прекрасна моя Линда.

Пел се приближи бавно.

Тя присви очи от болка.

— Даниел, чуй ме. Още не е късно. Бог ще ти прости. Предай се.

Той се изсмя, сякаш беше шега.

— Бог. Бог щял да ми прости… Ребека ми каза, че си станала набожна.

— Ще ме убиеш ли?

— Къде е Сам?

— Моля те! Не го прави. Можеш да се промениш.

— Да се променя ли? О, Линда, хората не се променят. Никога, никога. Ами, че ти си същата, каквато те намерих, със зачервени очи и подпухнала от плач под онова дърво в парка „Голдън Гейт“, избягала от къщи.

На Линда й причерня, пред очите й засвяткаха ярки искри. Болката намаля и тя почти изгуби съзнание. Когато отново дойде на себе си, той се беше навел над нея и държеше ножа.

— Съжалявам, мила. Трябва да го направя по този начин. — Абсурдно, но искрено звучащо извинение. — Ще бъде бързо. Разбирам си от работата. Няма да почувстваш нищо.

— Отче наш…

Той дръпна главата й назад, за да оголи гърлото й. Тя се опита да се съпротивлява, но нямаше сили. Мъглата съвсем се беше разнесла и когато той приближи острието, Линда видя червеното сияние на спускащото се слънце.

— … който си на небесата. Да се слави името ти…

Тогава някакво дърво се сгромоляса.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?