Лудостта на владетелите [bg]

Най-разточителен е дворецът „Херенхимзее“, разположен на остров Херен в най-голямото баварско езеро — Химзее. Подобно на „Линдерхоф“ неговото проектиране е вдъхновено по-скоро от дворците на Луи XIV, отколкото от „Песен за нибелунгите“, и представлява хоризонтално разгъната постройка с необикновена красота, която съзнателно наподобява двореца във Версай. Огледалната му галерия дори надминава оригинала по дължина с тридесет метра. „Херенхимзее“ обаче остава недовършен отчасти заради това, че е замислен като скелетна конструкция, и отчасти поради недостиг на средства. Основният камък е положен на 21 май 1878 г., но кралят успява да прекара там само някакви си девет дни между 7 и 16 септември 1885 г.

Лудвиг замисля да реставрира или да построи и други сгради и всички те са или екзотични, или имат символично значение, но повечето от тях остават само проекти на чертожната дъска или в богатото му въображение. Сред тях замъкът „Фалкенщайн“ щеше да бъде най-внушителен, ако беше построен. Проектиран е като дворец от готическа приказка, подобно на „Нойшванзее“, и е трябвало да представлява нещо като кралски Дисниленд с островърхи кули и купички, извисяващ се на планински връх с изглед във всички посоки — апотеоз на въображаемата страна, където кралят все по-често пребивава.

Всички тези начинания на пръв поглед представят Лудвиг като един от най-големите ексцентрици на света — непоправим романтик, който се опитва да даде концентриран израз на своите фантазии, които при неговото положение и материални възможности е напълно в състояние да осъществи. Но зад тази фасада могат да бъдат открити много по-опасни тенденции, които разкриват трайната дезинтеграция на личността му.

С отслабването на умствените му способности кралят става все по-капризен. На думи той се възхищава от идеалите на демократично настроените монарси, но понякога се държи като истински деспот. Често издава заповеди за налагане на абсурдни наказания на прислугата си, които така и не се привеждат в изпълнение. Така например на слугите се забранява да го гледат в очите, когато им говори, а когато личният му прислужник Майер не се подчинява на тази заповед, му е заповядано да носи черна маска на лицето.