Лудостта на владетелите [bg]
- Автор: Грин Вивиан
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-055-9
- Переводчик: Илия Илиев
- Жанр: История
Электронная книга - «Лудостта на владетелите [bg]». Краткое содержание книги:
Малко след като строителството на „Нойшванщайн“ вече е започнало, Лудвиг замисля да издигне друг кралски замък, който да се различава по функции и външен вид — „Линдерхоф“. Това е своеобразно отдаване на почит към неговия герой, краля на Франция Луи XIV, на когото се опитва да подражава като покровител на изкуствата, а понякога имитира облеклото и походката му и разговаря на френски с въображаемите си гости. На 7 януари 1869 г. Лудвиг пише на бившата си гувернантка, баронеса Леонрод:
„Край Линдерхоф, недалеч от Етал, възнамерявам да построя малък дворец с градини в ренесансов стил. Комплексът трябва да е пропит с великолепието и впечатляващото величие на кралския дворец във Версай. Ох, колко е важно човек да си осигури такива поетични местенца за отдих, където да забрави за малко ужасното време, в което живеем.“ (D. Chapman-Huston, Bavarian Fantasy, pp. 147.)
„Линдерхоф“ наистина е малък дворец в бароков стил, облицован с дялан камък и богат на декоративни елементи — пищни, ярки и очарователни, излъчващи екстравагантността на сватбена торта. Над камината е монтирана мраморната композиция „Обожествяването на френския крал Луи XIV“. В градините са пръснати някои доста скъпи прищевки: ловна хижа, в която Лудвиг и неговите приятели пият медовина, облечени в мечи кожи; павилион в ориенталски стил; изкуствена пещера, в която цветен калейдоскоп облива изкуствен водопад с постоянно променящи се цветни лъчи като в старите дискотеки, и езерце с изкуствени вълни, предизвиквани чрез специален механизъм.
Най-разточителен е дворецът „Херенхимзее“, разположен на остров Херен в най-голямото баварско езеро — Химзее. Подобно на „Линдерхоф“ неговото проектиране е вдъхновено по-скоро от дворците на Луи XIV, отколкото от „Песен за нибелунгите“, и представлява хоризонтално разгъната постройка с необикновена красота, която съзнателно наподобява двореца във Версай. Огледалната му галерия дори надминава оригинала по дължина с тридесет метра. „Херенхимзее“ обаче остава недовършен отчасти заради това, че е замислен като скелетна конструкция, и отчасти поради недостиг на средства. Основният камък е положен на 21 май 1878 г., но кралят успява да прекара там само някакви си девет дни между 7 и 16 септември 1885 г.
Лудвиг замисля да реставрира или да построи и други сгради и всички те са или екзотични, или имат символично значение, но повечето от тях остават само проекти на чертожната дъска или в богатото му въображение. Сред тях замъкът „Фалкенщайн“ щеше да бъде най-внушителен, ако беше построен. Проектиран е като дворец от готическа приказка, подобно на „Нойшванзее“, и е трябвало да представлява нещо като кралски Дисниленд с островърхи кули и купички, извисяващ се на планински връх с изглед във всички посоки — апотеоз на въображаемата страна, където кралят все по-често пребивава.
Всички тези начинания на пръв поглед представят Лудвиг като един от най-големите ексцентрици на света — непоправим романтик, който се опитва да даде концентриран израз на своите фантазии, които при неговото положение и материални възможности е напълно в състояние да осъществи. Но зад тази фасада могат да бъдат открити много по-опасни тенденции, които разкриват трайната дезинтеграция на личността му.
С отслабването на умствените му способности кралят става все по-капризен. На думи той се възхищава от идеалите на демократично настроените монарси, но понякога се държи като истински деспот. Често издава заповеди за налагане на абсурдни наказания на прислугата си, които така и не се привеждат в изпълнение. Така например на слугите се забранява да го гледат в очите, когато им говори, а когато личният му прислужник Майер не се подчинява на тази заповед, му е заповядано да носи черна маска на лицето.
Има предположения, че Лудвиг е страдал от заболяване на мозъка, предизвикано от сифилис. За баща му, починал от тифус, се говори, че като млад се е заразил със сифилис в Унгария, но сведенията, въз основа на които се правят тези предположения, са оскъдни. Доколко безразборни са били сексуалните контакти в живота на Лудвиг не се знае и макар заразяването със сифилис да е било възможно, все пак е малко вероятно.