Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Лудостта на владетелите [bg]
Лудостта на владетелите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лудостта на владетелите [bg]

Электронная книга - «Лудостта на владетелите [bg]». Краткое содержание книги:

Под проницателния поглед и умелото перо на утвърдения британски историк Вивиан Грийн на страниците на забележителното и единствено по рода си проучване се нижат столетие подир столетие, дефилират римски императори, испански, френски, английски и скандинавски крале, руски царе, диктатори от новата история на човечеството. От Калигула до Сталин и Саддам Хюсеин — десетки известни владетели от древността до съвремието изплуват със своята фатална лудост, с маниакалните си фантазии и гротескни прищевки, оставили траен, нерядко трагичен отпечатък върху съдбините на народи и държави. Като се опира на обилна фактология, авторът мотивира гледището за връзката между психическото здраве и политическото поведение на властниците, между действията на личността и хода на историята. Изкусното съчетание между сериозността на една недотам позната, ала изключително интересна и важна тема и находчивия хумор и остроумие на опитния изследовател превръща историческото съчинение в интригуващо четиво, богато на поуки и послания за днешния ден на този „луд“ свят.
1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 197
Перейти на страницу:

Малко след като строителството на „Нойшванщайн“ вече е започнало, Лудвиг замисля да издигне друг кралски замък, който да се различава по функции и външен вид — „Линдерхоф“. Това е своеобразно отдаване на почит към неговия герой, краля на Франция Луи XIV, на когото се опитва да подражава като покровител на изкуствата, а понякога имитира облеклото и походката му и разговаря на френски с въображаемите си гости. На 7 януари 1869 г. Лудвиг пише на бившата си гувернантка, баронеса Леонрод:

„Край Линдерхоф, недалеч от Етал, възнамерявам да построя малък дворец с градини в ренесансов стил. Комплексът трябва да е пропит с великолепието и впечатляващото величие на кралския дворец във Версай. Ох, колко е важно човек да си осигури такива поетични местенца за отдих, където да забрави за малко ужасното време, в което живеем.“ (D. Chapman-Huston, Bavarian Fantasy, pp. 147.)

„Линдерхоф“ наистина е малък дворец в бароков стил, облицован с дялан камък и богат на декоративни елементи — пищни, ярки и очарователни, излъчващи екстравагантността на сватбена торта. Над камината е монтирана мраморната композиция „Обожествяването на френския крал Луи XIV“. В градините са пръснати някои доста скъпи прищевки: ловна хижа, в която Лудвиг и неговите приятели пият медовина, облечени в мечи кожи; павилион в ориенталски стил; изкуствена пещера, в която цветен калейдоскоп облива изкуствен водопад с постоянно променящи се цветни лъчи като в старите дискотеки, и езерце с изкуствени вълни, предизвиквани чрез специален механизъм.

Най-разточителен е дворецът „Херенхимзее“, разположен на остров Херен в най-голямото баварско езеро — Химзее. Подобно на „Линдерхоф“ неговото проектиране е вдъхновено по-скоро от дворците на Луи XIV, отколкото от „Песен за нибелунгите“, и представлява хоризонтално разгъната постройка с необикновена красота, която съзнателно наподобява двореца във Версай. Огледалната му галерия дори надминава оригинала по дължина с тридесет метра. „Херенхимзее“ обаче остава недовършен отчасти заради това, че е замислен като скелетна конструкция, и отчасти поради недостиг на средства. Основният камък е положен на 21 май 1878 г., но кралят успява да прекара там само някакви си девет дни между 7 и 16 септември 1885 г.

Лудвиг замисля да реставрира или да построи и други сгради и всички те са или екзотични, или имат символично значение, но повечето от тях остават само проекти на чертожната дъска или в богатото му въображение. Сред тях замъкът „Фалкенщайн“ щеше да бъде най-внушителен, ако беше построен. Проектиран е като дворец от готическа приказка, подобно на „Нойшванзее“, и е трябвало да представлява нещо като кралски Дисниленд с островърхи кули и купички, извисяващ се на планински връх с изглед във всички посоки — апотеоз на въображаемата страна, където кралят все по-често пребивава.

Всички тези начинания на пръв поглед представят Лудвиг като един от най-големите ексцентрици на света — непоправим романтик, който се опитва да даде концентриран израз на своите фантазии, които при неговото положение и материални възможности е напълно в състояние да осъществи. Но зад тази фасада могат да бъдат открити много по-опасни тенденции, които разкриват трайната дезинтеграция на личността му.

С отслабването на умствените му способности кралят става все по-капризен. На думи той се възхищава от идеалите на демократично настроените монарси, но понякога се държи като истински деспот. Често издава заповеди за налагане на абсурдни наказания на прислугата си, които така и не се привеждат в изпълнение. Така например на слугите се забранява да го гледат в очите, когато им говори, а когато личният му прислужник Майер не се подчинява на тази заповед, му е заповядано да носи черна маска на лицето.

* * *

Има предположения, че Лудвиг е страдал от заболяване на мозъка, предизвикано от сифилис. За баща му, починал от тифус, се говори, че като млад се е заразил със сифилис в Унгария, но сведенията, въз основа на които се правят тези предположения, са оскъдни. Доколко безразборни са били сексуалните контакти в живота на Лудвиг не се знае и макар заразяването със сифилис да е било възможно, все пак е малко вероятно.

1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 197
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)