Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Зи обърна внимание на Бъч за първи път, откакто бе влязъл в стаята
му преди десет минути. Тъкмо щеше да отговори на въпроса му, когато
инстинктивно усети нещо. Наклони глава на една страна и подуши
въздуха. И втренчи поглед в човека. Какво, по дяволите…?
— Ченге, къде си бил, откакто се видяхме за последен път?
— Никъде.
— Миришеш различно.
Бъч се изчерви.
— Нов афтършейв.
— Не. Не е това…
— И така, искаш ли да те закарам? — лешниковите очи им Бъч
гледаха твърдо и даваха да се разбере, че няма да каже и думи повече по
въпроса.
Зи сви рамене.
— Да, добре. Нека вземем и Фюри. И двамата ще дойдем с теб
След петнайсет минути потеглиха от клиниката към имението на
братството. Зи седеше на задната седалка и гледаше зимния пейзаж през
прозореца. Отново валеше сняг. «Кадилак»-ът се носеше стремително по
шосе 22, снежинките прелитаха край тях. Чуваше Фюри и Бъч да си
говорят нещо шепнешком, но гласовете им достигаха до него някъде
много, много отдалеч. Всъщност всичко беше на светлинни години от
него… губеше очертанията и смисъла си…
— Ето ни отново в нашия скъп дом, господа — каза Бъч, когато
спряха във вътрешния двор на имението.
Нима бяха пристигнали вече?
Тримата слязоха и тръгнаха към къщата, а пресният сняг скърцаше
под краката им. Още щом влязоха във фоайето, жените от домакинството
се спуснаха към тях. Или по-скоро към Фюри. Мери и Бет го прегърнаха и
гласовете им го приветстваха гальовно с добре дошъл.
Фюри ги прегърна на свой ред, а Зи се скри в сенките. Наблюдаваше
скришом сцената и се питаше какво ли е да си част от тази прегръдка, искаше му се и той да беше посрещнат така.
Настъпи неловка пауза, когато Мери и Бет го погледнаха, все още в
прегръдките на Фюри. И бързо извърнаха глави, избягвайки погледа му.
— Рот е горе — каза Бет. — Чака ви. Там са и другите братя.
— Има ли новини за Тор? — попита Фюри.
— Не. Това ни тревожи всички. Включително и Джон.
— Ще отида да видя момчето по-късно.
Мери и Бет прегърнаха за последен път раменете на Фюри и двамата с
Бъч тръгнаха към стълбите. Зи ги последва.
— Зейдист?
Той хвърли поглед през рамо, когато чу Бет да произнася името му.
Тя стоеше, скръстила ръце на гърдите си. Мери беше до нея и имаше
същия напрегнат вид.
— Радваме се, че се върна — каза кралицата.
Зи смръщи вежди. Знаеше, че това не може да е вярно. Не мислеше, че им харесва да е наоколо. Но тогава заговори Мери: — Запалих свещ за теб. И се молих да се върнеш жив и здрав у дома.
Свещ… запалена за него? Единствено за него? Кръвта нахлу в лицето
му и се почувства жалък заради това, че добрината им означава толкова
много за него.
— Благодаря — поклони им се и се затича нагоре по стълбите, сигурен, че лицето му е червено като рубин. Може би някой ден щеше да
се научи как да се държи и отношенията с другите нямаше да
представляват такъв проблем за него. Някой ден.
Но когато влезе в кабинета на Рот и всички обърнаха глави към него, си помисли: «А може би, не.» Не можеше да понася тези изпитателни
погледи, особено в момент, когато болката му беше все още толкова
остра. Ръцете му затрепериха и той ги пъхна в джобовете си, след което
отиде в обичайния си ъгъл, далеч от останалите.
— Не искам никой да излиза да се бие тази вечер — обяви Рот. —Преживяхме прекалено много напоследък, за да бъдем ефективни. Искам
всички да сте се върнали у дома до четири сутринта. Веднага щом
слънцето изгрее, ще започне бдението за Уелси, което ще продължи цял
ден. Искам всички да сте във форма. Не можем да извършим погребалната
церемония без Тор, затова тя се отлага.
— Не мога да повярвам, че никой не знае къде е той — каза Фюри.
Вишъс запали ръчно свита цигара.
— Ходя до къщата му всяка вечер, но от него все още няма и следа.
Догенът му нито го е виждал, нито се е чувал с него. Оставил е
кинжалите и другите си оръжия. Не си е взел дрехите, колите му са още
там. Може да е навсякъде.
— Ще продължим ли обучението и тренировките? — попита Фюри.
Рот поклати глава.
— Бих искал, но не ни достигат хора, а не искам да ви преуморявам.
Нужно ви е най-вече време, за да се възстановите…
— Аз мога да помогна — намеси се Зи.
Всички обърнаха глави към него. Изумлението, изписано на лицата
им, щеше да предизвика смеха му, ако не му причиняваше болка.
Прочисти гърлото си.
— Фюри ще трябва да води занятията, защото не мога да чета. Но съм
добър с кинжалите, както знаете. С юмруците, с пистолетите, с