Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Мишел изключи телефона.
— Добре, да видим с какво разполагаме — промърмори тя, тичайки покрай лодките.
Джетовете бяха бързи и маневрени, но нямаха ходови светлини, а и не си представяше едрият Тод да кара подобна машина или да седи зад нея. Освен това след неравния двубой с Роджър Кани предпочиташе, ако се стигне до битка, да има малко повече маса.
Спря до големия катер в края на кея. Личеше, че не може да се мери по скорост с онзи на Еди, но беше голяма машина с мощни двигатели — друго не й трябваше. Тя разби с един изстрел бравата на бараката, влезе вътре, откри ключовете на катера и дистанционното за повдигача, после изскочи навън да го подготви за плаване.
След броени минути Тод Уилямс пристигна с количката за голф. Грабна спасителна жилетка и скочи на борда.
— Свързах се с всички. Ловната охрана потегля с катера от моста „Хейли Пойнт“, това е на двайсет и пет километра нагоре по течението. И ФБР, и щатската полиция пращат по спешност хеликоптери и снайперисти. Уредил съм да бъдат блокирани всички пътища към езерото.
— Добре. Сега вземи това и слушай внимателно. Шон може да ни подскаже къде се намират.
Уилямс пое телефона и го притисна към ухото си.
Мишел дръпна дросела назад и катерът отскочи заднишком от кея толкова бързо, че Уилямс се блъсна в парапета и едва не падна зад борда.
— По дяволите, Мишел, знаеш ли как да управляваш това чудо? — попита той, докато се надигаше. — Да не ти е някаква гребна лодка?
— Бързо се уча. Къщата на Силвия… кажи ми приблизително колко далеч се намира оттук и в каква посока.
Тод я упъти, доколкото можеше да прецени, и тя бързо пресметна времето, разстоянието и курса. Всъщност в тайните служби бе придобила опит с всякакви плавателни съдове, от скутери, докато охраняваше бивши президенти със страст към безумните скорости по вода, до безобидни гребни лодки, натоварени с техните внуци.
— Добре, дръж се.
Тя насочи носа към открития канал и натисна дросела напред. Отначало големият катер изръмжа, сякаш се събуждаше. Но после витлата му се врязаха във водата, хвърляйки облаци пяна. Машината вдигна нос във въздуха като буен жребец, готов да хвърли ездача си, и направи огромен скок напред. След секунди вече се носеха с шейсет километра в час и Мишел насочваше катера право в бурята над просторното езеро, без да има ни най-малка представа къде трябва да отиде.
96
— Хайде, Еди, кажи къде ни водиш — извика Кинг през рева на бурята и грохота на двигателите.
Вързан здраво с рибарска корда, той лежеше на една страна върху палубата близо до капитанското кресло. Също тъй омотана, Силвия седеше в креслото на кърмата, а Еди управляваше прав и вятърът развяваше гъстата му коса.
— Какво те интересува? Връщане не се предвижда.
— Защо трябва да ни убиваш? Ти си изпълни замисъла. Изби всички, които си бе набелязал.
— Не всички, стари приятелю. Между другото, аз спечелих облога.
— Какъв облог?
— Когато ме хванахте, ти каза, че всичко е свършено. Аз казах, че не е.
— Поздравления.
Еди отклони на изток, пресичайки една голяма вълна, която разтърси скутера. Главата на Кинг се блъсна в извития корпус от фибростъкло.
— Ако не намалиш скоростта, ще ни убиеш, преди да сме стигнали.
Вместо отговор Еди тласна дросела още по-напред.
— Еди, моля те — проплака Силвия от кърмата.
— Млъквай!
— Еди… — започна отново тя.
Еди се завъртя и изстреля един куршум само на два сантиметра от лявото й ухо. Силвия изпищя и се просна на палубата.
Тънка мълния се заби със страхотен трясък в едно дърво на малкото островче, край което минаваха. Дъбът избухна и във водата се посипаха късове овъглена кора. Гръмотевицата заглуши дори рева на двигателите.
Кинг пролази напред. Вързан нямаше никакви шансове срещу силен мъж като Батъл. Дори в честна схватка едва ли би успял да го победи. Озърна се към Силвия. Тя още лежеше на палубата. През шума чуваше риданията й. Той се помъчи да седне и накрая успя. Плъзна гръб нагоре по парапета и с усилие се намести в креслото до Еди.
Еди го погледна с усмивка.
— Харесва ли ти гледката?
Кинг се огледа. Познаваше езерото добре, макар че в мрака всичко изглежда различно, както знаят опитните моряци. В този момент обаче минаваха край ориентир, който разпозна веднага — пететажен жилищен блок върху глинест нос, издаден в един от главните канали на езерото. Той извика: