Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— От Хочопепа. Старият клюкар е бил на ритуалното самоубийство на Тасайо, а ако помниш, той е доста дебел. В писмата си се оплакваше, че в домакинството на Тасайо нямало място за сядане, което да не е твърдо, неудобно и тясно.
Мара се усмихна.
— Кевин от Зюн често ми казваше, че най-сдържаното изкуство тук би се смятало за крещящо във вашата земя. Но пък вкусовете са въпрос на гледна точка. — Господарката на Акома махна на госта си към възглавничките на подиума. — Знам го, но е много лесно да се забрави.
Пъг прояви уважение като остави Люджан да я настани първа. Като Велик, трябваше на него да бъде оказана тази чест. Но пък той изглеждаше невзрачен като човек от простолюдието и на Мара й беше трудно да приеме, че този любезен мъж е могъщият маг, който с едно махване на ръката бе свалил бившия Военачалник. Но външният вид не стигаше да успокои хората й и Сарик и Люджан изчакаха, докато магьосникът се настани удобно, преди да седнат и те. Стеснителният й хадонра изглеждаше все едно, че е изправен на съд за углавно престъпление.
Слуги забързаха с подноси с месо, сирена и плодове. Други донесоха гореща вода и богат избор напитки. Пъг си взе джомач и преди добре обученият персонал на Мара да е успял да му предложи, си наля сам от това, което трябваше да е предположил, че е чоча. Отпи и очите му се разшириха от изненада.
— Чай?
Мара се притесни.
— Нещо друго ли желаеш? Готвачът ми може бързо да приготви чоча, ако това е желанието ти, велики.
Пъг вдигна ръка.
— Не, чай е чудесно. Просто съм изненадан, че го намирам тук. — После очите му се присвиха и той добави: — Макар че според всички сведения малко неща, свързани с Господарката на Акома, би трябвало да са изненадващи.
Изпълнена с внезапно безпокойство, особено от това, че е запознат с делата й отвъд разлома, Мара колебливо си пое дъх.
— Велики…
Пъг я прекъсна.
— Моля те. Отхвърлих тази титла, когато ми бе предложена, по времето, когато Събранието реши да ми я върне. — Сарик вдигна вежди и мидкемийският магьосник кимна. — Да. Те оттеглиха заповедта за изгнанието ми след конфликта с Врага, който застраши двата ни свята. Освен това вече съм принц, по осиновяване в кралската ни фамилия. Но предпочитам Пъг, магьосник от Звезден пристан, пред всяка друга титла. — Отпи още глътка чай и разхлаби яката си. — Как е Хокану? Не съм го виждал от… — Веждите му се смръщиха. — От малко след битката при Сетанон.
Мара въздъхна, прикривайки тъгата си, и отхапа късче плод от подноса.
— Добре е, но се разправя с някои неприятни съперници между братовчедите му, след като наследи титлата на баща си.
На лицето на Пъг се изписа съжаление и той остави чашата си на пода.
— Камацу беше един от най-прекрасните мъже, които тази страна е познавала. Ще липсва на всички. В много отношения му дължа за това, което съм днес. — След това, сякаш почувствал се неловко от мрачните мисли, се усмихна широко. — Хокану развил ли е същата страст към коне, която е обсебила брат му?
Мара поклати глава.
— Харесват му, но не чак толкова, колкото на Касуми. — И добави, тихо и тъжно: — Или Аяки.
Пъг я погледна с откритото варварско съчувствие, което у Кевин толкова често се оказваше смущаващо.
— Смъртта на сина ти беше трагедия, Мара. Имам момче почти на неговата възраст. Толкова кипи от живот… — Замълча и заопипва неловко ръкавите си. — Ти си много храбра — да понесеш такава загуба, без да станеш груба или равнодушна.
Беше свръхестествено колко много знаеше този варварин за делата й и за сърцето й. Погледът на Мара пробяга към Сарик, който се канеше да отвори уста, и тя му даде знак, че иска да заговори, преди куражът да я е изоставил съвсем.
— Пъг — започна тя, затруднена от фамилиарното обръщение, — изпратих ти онова писмо от отчаяние…
Пъг скри ръце в ръкавите си, погледна я и каза спокойно и мило:
— Може би ще е по-благоразумно да започнем отсам от начало.
Очите му бяха стари, сякаш бяха виждали гледки по-жестоки, отколкото би могъл да обхване човешки ум, и скърби по-ужасни от загубата на дете. За миг Мара успя да зърне в тях силите, затаени у този мъж, чието поведение изглеждаше лековато като на бъбрив братовчед. Спомни си загърнатата в черния халат фигура, която с едно махване на ръката унищожи Имперската арена, гигантско каменно здание, строено десетилетия. Стотици бяха загинали и хиляди бяха ранени в онова страховито изригване на сила само защото Миламбер, този магьосник, бе възразил срещу жестокостта на човешкия двубой като зрелище. Въпреки милото си държане той беше маг с неизмерима сила. Мара потрепери, чувстваше се като момиченце пред този мъж, който толкова ловко прикриваше огромната си мощ.