Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Аракаси седна на количката и заслуша нощните насекоми. И последните отблясъци на залеза се заличиха от небето и луната разпръсна медена светлина над покосените цветя.
Нямаше нужда да вижда свитъците, заради които бе загинал младият писар. Появата на Великите потвърждаваше истината зад предположенията му. Трябваше възможно по-бързо да докладва на лейди Мара.
По-лоша беше вътрешната несигурност, породила се в разгара на смъртната опасност, в която се бе озовал. Дори сега не знаеше дали щеше да може да изпълни дълга си и да хвърли ножа.
Мара — каза си Аракаси наум. — Господарке. Станал съм спънка за каузата ти.
Но никакъв отговор не дойде в хладната нощ. Нищо не можеше да направи, освен да даде всичко от себе си, защото господарката му нямаше никой друг, който да се доближи до уменията му. И понеже я познаваше добре, Аракаси знаеше, че ако сега господарката му се изправи пред него, в очите й няма да има укор.
Тя разбираше терзанията му. Тази дарба у една Управляваща господарка го трогна почти до сълзи. За миг Аракаси се зачуди дали състраданието на господарката му ще е достатъчно голямо, за да пробие горчивината на Камльо. Почти се разсмя на глупавите си надежди. Събранието бе на косъм да научи всичко за замисъла на господарката му. Много преди Камльо да успееше да намери себе си, всички те можеше да са мъртви, овъглени и димящи като трупа на улицата.
17.
Съвет
Мара седеше кротко.
Пухкавите ръчички на бебето ровеха в косата й и посягаха към мънистените й обици. Касума беше очарована от всичко червено и много държеше да го напъха в устата си. Господарката на Акома спаси накита си от малката наследничка на Шинцаваи, като я смъкна надолу и я сложи на коляното си. Радостното гукане на бебето се смеси с виковете на Джъстин, които се носеха през паравана. Момчето продължаваше да се учи на воински умения под неумолимите наставления на Люджан. Нетърпеливо като варварския си баща, момчето настойчиво викаше на учителя си, че дървените колове са глупави и трябва да му разрешат да удря по нещо, което може да се движи. Като птиците джига, заради чието тормозене го бяха наказали предния ден, помисли Мара с усмивка. На готвачите скоро щеше да им дойде до гуша от лудориите на Джъстин.
Наслаждаваше се на този миг спокойствие. След раздялата с Хокану редки моменти като този й носеха единствената радост, която можеше да изпита.
Касума загука по-високо. Мара я пипна по нослето, като нарочно забави движението си, за да може бебето да хване гривните й. Днес, наред с ежедневния нефрит, носеше безценна медна гривна, дадена й някога от Чипино от Ксакатекас. Ликуването на Касума я стопли. Така ли би се чувствала майка ми?, зачуди се Господарката на Акома. Колко ли различен щеше да е животът й, ако майка й не беше умряла? Щеше ли тя вече да се е заклела на служба в храма на Лашима, а лейди Оскиро да е Управляващата господарка на Акома? Щеше ли майка й да управлява като Исашани, с нежни женски хитрини? Или отчаянието щеше да я е тласнало да опита опасни нововъведения?
Мара въздъхна. Безкрайно кръжащото предположение не служеше за нищо. Единственото, което знаеше за майка си, беше един нарисуван портрет, поръчан от лорд Сезу преди преждевременната смърт на съпругата му при раждането на Мара.
Навън Люджан извика укорително и трясъкът на учебните удари на Джъстин продължи с по-отмерен ритъм. Мара не можеше да го слуша, без да си спомни за Аяки. Макар Джъстин изобщо да не приличаше на загиналия й първороден син, имаше го онзи странен момент, когато хвърлен поглед, извръщане на главата или момчешки смях връщаше в ума й образа на по-големия му брат. Аяки сега щеше да е минал през церемонията за навлизане в мъжеството си. Толкова години бяха изтекли. Щеше да носи бойна броня, а не красивите церемониални труфила, давани на момчета… С усилие отклони мислите си от безполезния блян. Свали пръстчетата на Касума от гривните и с усилие се отърси от мрачната мисъл за другото си дете от Хокану, отнетото още преди да се роди от тонга Хамой.
След час двете й деца щяха да заминат с доверена свита до Имперския дом в Кентосани. Там щяха да са в по-голяма безопасност, докато Хокану не изпълнеше задълженията си към Шинцаваи и не се върнеше в крайезерното им имение.
Затвори очи. Утре и тя щеше да тръгне на път, който щеше да започне на позната територия, но можеше да я отведе далече отвъд познатото. Използваше този последен час, за да се порадва на малката си дъщеря. Боговете само знаеха колко дълго ще е далече от децата си. Годините на отрастването на Аяки, които бе пропуснала, докато беше далече на военна кампания в Достари, я нараняваха най-много. Сега, когато момчето вече го нямаше, тя негодуваше, че политиката й бе отнела възможността да е до него.