Господарка на Империята

— И защо побягна този глупак? — каза магьосникът с ниския глас и се обърна към спътника си. — Не трябваше да бързаш толкова да го изгориш, Тапек. Сега не можем да разберем кой го е наел.

— Има само двама възможни заподозрени: Акома или Анасати. Никой друг няма мотив да проучва архивите. И е немислимо низш човек да ни се опълчва и да му се позволи неподчинение. — Извърна се от портата, погледът му пробяга над количката и градинарските сечива и се спря, твърд като лед, върху проснатия по очи Аракаси.

Началникът на шпионите на Мара усети допира на този поглед като копие, забито в гърба му. Не можеше да спре да трепери, не смееше да помръдне.

Магьосникът се приближи. Кадифените, му пантофи спряха само на педя от лицето на Аракаси.

— Познаваше ли онзи човек? — попита настойчиво Великият.

Изгубил дар слово, Аракаси само поклати глава.

Вторият Черен халат се доближи и застана до спътника си.

— Може да лъже. Трябва да се уверим — каза и гласът му прогърмя като орис в ушите на Аракаси.

Аракаси долови движение, сякаш магьосникът направи някакъв жест с ръце.

— Кой беше онзи мъж? — отекна дълбокият глас на мага. — Отговори!

Наточеното острие на магия се вряза в ума на Аракаси. Окован от неустоима сила, той усети как дробовете му изригнаха въздух и устните и езикът му заговориха сами.

— Някакъв писар — чу собствения си глас. — Не му знам името.

Затвори очи от страх. Тъгата, че никога повече няма да види Камльо, за сетен път се сблъска с най-живия му спомен за онзи следобед на споделена любов, за ленивата й усмивка и твърдите й очи, завинаги пленили сърцето му.

Над тази бъркотия от спомени гласът на Великия заяви:

— Умът му е хаос. Мисли, че ще го убием и… копнее да види някаква жена. — Груб смях се изтръгна от гърлото на мага. — Глупакът мечтае за красива млада куртизанка, която е познавал някога. Единствената му мисъл е да я види още веднъж, преди да умре.

Аракаси усети как магията излиза от ума и тялото му. Другият Черен халат заговори:

— Един виновен човек щеше да мисли за господаря си или за бягство. — Това, че Аракаси бе твърде ужасен, за да може да помръдне, придаде достоверност на извода на Тапек. — Не, това не е нашият човек. Този малоумен градинар не знае нищо. — Тонът му преля в раздразнение. — Прав си, че прибързах. Все пак вече знаем, че някой търси забранено знание. Трябва да се върнем в Събранието.

Двамата се отдалечиха.

Аракаси остана да лежи неподвижно. Ушите му засякоха рязкото бръмчене и притока на въздух, щом двамата Велики си заминаха. Но докато силите му се върнат, вече бе притъмняло. Надигна се на разтрепераните си крака и се подпря на количката.

На улицата Имперските бели караха роби да разчистят тленните останки на писаря. Уличен чистач чакаше отстрани с ведро й четка, за да изтърка овъглената следа от паважа. Изящните украсени с пайети носилки на благородниците заобикаляха отдалече. Опърпаните улични хлапета, които се събираха да позяпат всичко по-необичайно, тази вечер ги нямаше никакви.