Господарка на Империята

— Велики. Идването ти е чест за моя дом.

В тъмните очи, които се вгледаха в нея, искреше прикрито веселие.

— Не съм никакъв Велик, лейди Мара. Наричай ме просто Пъг.

Мара сбърчи чело.

— Сгреших ли? Името ти не е ли Миламбер?

Пъг огледа стаята и отвърна с фамилиарността, типична за повечето мидкемийци:

— Беше. Но предпочитам да ме наричат с името, дадено ми в родината ми.

— Добре, Пъг. — Мара представи Първия си съветник и Бойния си водач. След това, объркана как се очаква да се държи и понеже не искаше първа да засегне важните проблеми, каза: — Да ти предложа нещо освежително?

Погледът на Пъг бе притеснително напрегнат. Но ръцете, които бяха изригнали такива страховити сили в Кентосани, останаха спокойни. Той я гледа още миг и кимна.

Мара го поведе надолу по дървеното стълбище, през сумрачните вътрешни коридори и до голямата зала. Сарик, Люджан и хадонрата ги следваха на почтително разстояние, очите им бяха блеснали от любопитство и страхопочитание. Първият съветник на Акома беше чувал описанието на братовчед си за разрушението на Имперските игри много пъти над бира хуает. Люджан вървеше като котка, напрегнат и с пълното съзнание, че не може и да помисли да извади оръжие срещу мъж с такава мощ. Сарик измерваше с поглед магьосника и бърчеше нос от странните миризми на брезов дим и лой, полепнали по дрехите му.

Щом влязоха в голямата зала, Пъг каза:

— Жалко, че не си в обичайното си жилище, лейди Мара. Много съм слушал за Голямата зала на Минванаби, докато живеех в империята. Описанията на архитектурата ме възхитиха. — И с почти добродушен тон уточни: — Знаеш ли, аз също построих имение в имота на една паднала фамилия. Близо до Онтосет. Бившият дом Тускай.

Мара го погледна. Нищо дружелюбно нямаше в очите му. Може би намекваше, че знае нещо за домакинството й, включително че Силовият й командир, Първият й съветник и Главният й шпионин са служили на Тускай.

— Впечатляващо — продължи Пъг, като огледа бойните знамена, провесени на редици от таванските греди. — Фамилията ти е от най-старите в империята, нали? — Усмихна се и от лицето му се смъкнаха години. — Допускам, че си сменила обзавеждането на другото си жилище. За вкусовете на покойния лорд Тасайо казваха, че били отвратителни.

Дружелюбният му тон я отпусна, макар да подозираше, че точно това е целта му.

— Да, смених го. Покойният ми враг обичаше възглавничките от кожа и инкрустирани с кост маси. По стените имаше безброй мечове и щитове, а единствената коприна беше на бойните знамена и на военните униформи. Гостните приличаха на казарми. Но откъде знаеш толкова много за мъртвите ми врагове?

Пъг се засмя толкова искрено, че бе невъзможно човек да не сподели веселието му.