Господарка на Империята

И в този момент, докато Мара се бореше с тъгата, притиснала я почти до сълзи, звън проряза въздуха. Трясъкът на меча на Джъстин на двора секна. По възмутения му вой Мара предположи, че Люджан се е пресегнал и е хванал пръчката му в замах. Погледът й се сплете с този на дойката, натежал от затаен страх.

— Тръгвай — каза Мара. — Бързо. Купи каквото ви трябва по пътя, ако се наложи, но тръгвай право към носилката. Люджан ще доведе Джъстин и ще събере ескорт и носачи, ако вече не е твърде късно.

Касума се разплака, а дойката отвърна с бърз плах поклон. Знаеше също като господарката си: прозвучалият звън възвестяваше идването на Велик.

Мара се отърси от вцепенението си. С разтуптяно от лошо предчувствие сърце, изтласка от душата си разкъсващата скръб, че не е могла да се сбогува със сина си. Макар логиката да настояваше, че ако Великите са решили да действат срещу нея, момчето няма да е по-добре на пътя, майчиният инстинкт не можеше да се отхвърли: да отпрати децата си колкото може по-бързо и по-далече от предстоящата беда. Откъсна погледа си от вратата, през която дойката бе изчезнала с дъщеря й, и плесна с ръце за роба бегач.

— Доведи съветника ми. Бързо. — Понечи също така да повика слугинята си, за да й донесе чист халат и да оправи разрошената й от Касума коса, но се отказа.

Редкият метал, който носеше на китката си, бе достатъчен, за да впечатли, а и се съмняваше, че нервите й могат да издържат и минута неподвижност, докато слугинята среше косата й.

Забърза по сумрачните коридори. Лъснатите с восък дървени подове зазвучаха странно кухо под стъпките й след камъка, с който бе привикнала в крайезерното имение на север.

Всяко имение имаше стая с инкрустирана шарка на пода, която осигуряваше място за магьосниците от Събранието да пристигат чудотворно. Макар украсата в такива стаи да варираше от проста до пищна, призоваващият символ бе уникален във всяка от тях. Мара пристъпи през ниската врата в петостенната стая и зае мястото си точно извън мозайката от зелени и бели плочки, изобразяваща птицата шатра, фамилния й символ. Скованото кимване се оказа най-доброто, което успя да постигне, за да благодари за присъствието на Сарик и Чубариз, хадонрата, назначен от Джикан да ръководи наследствените й имения. При звука на звънчето и двамата бяха побързали да дойдат, както подобаваше при появата на Велик. Миг по-късно пристигна и Люджан, задъхан, присвил очи и с ръка на дръжката на меча. Прозвуча втори звън, даващ знак за мига на пристигането. Пукот на изместен въздух разроши косата на Мара и люшна перата на официалния шлем на Люджан. Мара стисна зъби и с усилие погледна напред.