Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Роджър моментално спря да свири, млъкнаха и съпругите му. Площадът утихна, а Роджър си пое дълбоко дъх в момента на безмълвие преди ликуващия рев.
Петнайсета глава
Жените Пейпър
333 г. СЗ, Лято
— Затвори си устата, скъпа — каза Илона на Лийша. — Приличаш на бавноразвиваща се селячка.
Лийша обърна глава, за да отвърне хапливо, но осъзна, че наистина е зяпнала. Зъбите ѝ изтракаха, когато рязко затвори уста, а всички останали край тях избухнаха във възторжени викове, ръкопляскаха и тропаха с крака. Един от шарумите нададе вой и сякаш дори Кавъл беше забравил за гнева си.
Напълно разбираемо. Шарумите не уважаваха нищо повече от способността на човек да убива демони, а Роджър беше демонстрирал невероятна мощ — убиваше ядрони, без дори да ги докосне. Дори Шар’Дама Ка не умееше това. Гледаха го със страхопочитание, но не с повече от това на местните селяни. По лицето на Гаред сияеше фанатизъм, който Лийша смяташе за запазен само за Арлен.
Но силата не беше само тази на Роджър. Беше го чувала да омайва демони много пъти, но никога толкова силно, че ушите ѝ да писнат, а дъските на пода да се разклатят. Можеше да си заложи задника, че беше намесена магията на хората.
Аманвах бе едва на седемнайсет и Лийша лесно можеше да мисли за нея като за момиче — още повече такова, което лесно бе надвила. Ала носеше бялата роба на дама’тинга и познаваше тайните на демонските кости и магическата им сила. Лийша беше виждала какво може да прави Иневера с нея. Аманвах беше сторила нещо с цигулката на Роджър, както и с огърлиците, които носеха със Сиквах. Магията усилваше музиката им.
Лийша разбираше как работи това по принцип — използваха кости, за да захранват защитите, дори когато нямаше демони наоколо. Вече беше започнала да експериментира с това, но свещените дама’тинги имаха вече векове опит.
Тълпата още ръкопляскаше, когато тя слезе от верандата и отиде при тримата. Роджър се покланяше като майстор след ювелирно изпълнение и даде знак на съпругите си да сторят същото. Сиквах го направи без колебание, като се поклони още по-ниско от него, скандален жест, предвид че беше облечена със спалните си дрехи. Аманвах изглеждаше смутена от нуждата да стори нещо толкова под сана си и затова само кимна, сякаш бе херцогинята майка, пред която селяците току-що се бяха прострели на земята.
Роджър сияеше и когато стигна до него, Лийша го прегърна здраво, пренебрегвайки просъскването на Аманвах.
— Роджър, това беше невероятно.
Момчешката усмивка на Роджър стигна до ушите му.
— Не можех да се справя без Аманвах и Сиквах.
— Наистина. — Лийша кимна към жените. — Звучахте като серафимите на самия Създател. — И двете момичета окръглиха очи при комплимента, но Лийша върна вниманието си върху Роджър, преди да успеят да възстановят самообладанието си.
— Аманвах ли защити цигулката ти?
Роджър кимна.
— Само подбрадника. Защитите ми позволяват да свиря толкова силно, че можех да срутя странноприемницата. А след като съм свирил с това, се чувствам…
— Пълен с енергия? — попита Лийша — Би трябвало да си полумъртъв след нещо подобно.
Роджър се сепна и завъртя показалец около ухото си.
— Мда. Дори не е писнало.
— Може ли да видя? — попита небрежно Лийша.
Роджър откачи подбрадника и ѝ го подаде, без да се замисли. Аманвах понечи да го спре, но твърде късно. Лийша го грабна и бързо отстъпи назад. Отвори един от скритите джобове в престилката си и си сложи очила със златни рамки, които Арлен ѝ беше направил.
Лещите не подобряваха зрението, но защитите в стъклото и рамките ѝ позволяваха да вижда магията и движението ѝ, както я виждаше и Арлен. Подбрадникът грееше от мощ, а защитите сякаш бяха вдълбани от късчета мълния. Разпозна почти всички — защити за свързване и пренасочване, както и за резонанс и… съзвучие.
— Тук има не просто усилване на звука, Роджър — каза тя. — Има и защити за съзвучие.
Роджър я изгледа неразбиращо.
— Какво значи това?
— Всичко, казано покрай тази цигулка, ще се чува и другаде. — Лийша се обърна към Аманвах. Няколко от многото обеци в ухото ѝ грееха ярко. — С помощта на обеца, може би?
Аманвах запази лицето си спокойно, ала колебанието ѝ все пак я издаде. Роджър изгледа жена си и радостното му изражение премина в уязвено.