Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Ейвис, винаги си казвала, че най-важното е двамата да бъдем заедно. Докажи ми, скъпа, че това е истина...
Докато осмисляше последните му думи, Франсис не беше сигурна дали може да погледне Ейвис в очите. Не искаше тя да си помисли, че злорадства.
- Какво ще правиш? - попита внимателно.
- Ще се върна у дома сигурно. Не можех, докато го имаше... но сега, може да бъде, сякаш никога не се е случвало. Нищо не се с случило. Родителите ми и бездруго не искаха да тръгвам. - Гласът й бе студен и изтънял.
- Ще се оправиш, ще видиш.
В реакцията й този път имаше намек за предишната Ейвис: за онази надменност, която показваше на Франсис, че онова, което е казала, което представлява, няма никаква стойност. Ейвис пусна писмото на завивката. Погледът, който сега отправи към Франсис, бе открит, уверен.
- Как продължаваш да живееш - попита тя - с всичко, което тегне над главата ти? Целия позор?
Франсис разбираше, че поне този път думите й не са толкова жестоки, колкото звучаха. По бледото лице на Ейвис се четеше искрено любопитство.
Тя подбра внимателно думите си:
- Предполагам, че просто съм открила... че всички носим нещо дълбоко в себе си. Някакъв срамен товар.
Франсис се пресегна под тялото й, извади кърпата и провери размера на петното. Скри дискретно изцапаната и подаде друга!
Ейвис се намести на леглото.
- И ти си се освободила от него. Защото си намерила някого, който да те вземе. Въпреки твоята... твоето минало.
- Аз не се срамувам от себе си, Ейвис.
Франсис събра изцапаните кърпи на купчина, за да ги отнесе после жената от корпуса в пералното. После седна на леглото.
- Нямам против да ти кажа. В живота си съм направила само едно нещо, от което се срамувам. Не беше това.
Австралийската сестринска служба бе организирала наборен пункт в Уейвил, близо до полевата болница. Тя бе работила известно време като стажант-сестра в болницата в Сидни, като работеше в едно заможно семейство в Брисбейн, за да може да плати за обучението си, и сега, неомъжена, в добро здраве и без подопечни, придружена от блестящата препоръка на старшата сестра, новосформираната Австралийска обща болница нямаше търпение да я назначи на работа. Наложи се да излъже за възрастта си, но многозначителният поглед, който служителката от наборната комисия й бе хвърлила, когато пресметна новата й дата на раждане, й подсказа, че не е първата. Беше война все пак.
Да започне работа в Австралийската обща болница, разказваше тя, бе като да се върне у дома. Сестрите понасяха условията стоически, бяха способни, ведри и състрадателни, и най-вече истински професионалисти. Те бяха първите хора, които някога бе срещала и които я приемаха каквато е, оценяваха усилията и всеотдайността й. Бяха събрани от цяла Австралия и не се интересуваха от миналото й. Повечето имаха причина за липсата на съпруг, на подопечни и рядко някоя искаше да обсъжда тази причина. Освен това естеството на работата им ги караше да живеят ден за ден, в настоящето.
Никога не се бе опитала да се свърже с майка си. Казваше си, че вероятно това издава някаква безскрупулна нотка в характера й, но дори и тази мисъл не я изкушаваше да промени решението си.
През следващите няколко години всички те бяха работили заедно в Норфийлд, Порт Морсби и накрая в Моротай, където бе срещнала Чоки. През това време разбра, че онова, което й се бе случило, не бе най-ужасното нещо, което може да се случи на човек, не и когато се замислиш за жестокостите по време на войната. Бе прегръщала умиращи мъже, превързвала бе рани, от които й се повръщаше, почиствала бе вонящи тоалетни, прала бе мръсни чаршафи и бе помагала да вдигат палатките, които бяха почти прокъсани от употреба и влага. За нея това бяха най-щастливите дни в живота й.
Мъжете се бяха влюбвали в нея. Това си бе почти задължително в болницата - много от тях не бяха виждали момиче от доста време. Няколко мили думи, усмивка и те вече те надаряваха с качества, които може и да не притежаваш. Бе сметнала и Чоки за един от тях. Тя си мислеше, че в трескавото си състояние той не вижда друго освен усмивката й. Молеше я да се омъжи за него поне веднъж дневно, но както и с другите, тя не обръщаше внимание на думите му. Никога нямаше да се омъжи.
До деня, в който се появи артилеристът.
- Той ли беше мъжът, в когото се влюби?
- Не. Той ме разпозна. - Тя преглътна с мъка. Беше от поделението, което бе разположено близо до хотела, в който бях живяла преди толкова години. И си знаех, че ще дойде време, когато ще се наложи да напусна Австралия, че това ще е единственият начин някога да се отърва от... - Тя замълча за миг. - Затова реших да се съглася.