Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Да… имате право.
— Вероятността да се открие, е минимална, а знаем, че „Ал Кайда“ често прибягва до товарни кораби за пренос на оръжие. Затова снабдяването с високообогатен уран е единственият реално труден момент в операция, чиято цел е ядрен атентат. Успеят ли да преодолеят тази пречка, пренасянето му до целта и самата направа на бомбата е почти детска игра.
Томаш остана загледан в къщите, покрай които минаваха, докато умът му претегляше различните възможности.
— Значи сте сигурна, че бомбата вече е готова?
— Напълно — каза тя категорично. — Може да са загубили време с преноса на обогатения уран до Съединените щати. Все пак един кораб не е чак толкова бърз, нали? Но ако наистина разполагат с материала и ако нашият човек е получил заповед да пристъпи към действие преди два месеца, това е предостатъчно време за приключване на операцията. Атомната бомба на „Ал Кайда“ навярно вече е готова.
— В такъв случай защо не са я взривили?
Колата направи лек завой наляво, Ребека провери още веднъж местонахождението им на картата и намали скорост, паркирайки край тротоара зад тъмносива кола.
— Не знам — каза тя. — Но нашият терорист знае. — Огледа къщите наоколо, отбеляза номерата на вратите и посочи една къща в дъното на улицата, скрита зад високи зидове. — Ето го там.
— Кое?
— Убежището на заподозрения.
Двамата агенти от федералното бюро за разследване хапваха хотдог и слушаха музика по радиото, когато Ребека и Томаш нахлуха в колата им. След като новодошлите се представиха, хората от Бюрото ги осведомиха за ситуацията.
— Fireball135 е вътре — посочи Тед, човекът от Бюрото, който явно беше лидер на дуото.
— Кой?
— Това е кодираното име, което сме дали на заподозрения. Видяхме го да влиза преди малко с торба с покупки. Направихме много снимки.
— Мога ли да ги видя? — помоли Томаш.
Фотоапарат с обектив, солиден като оръдие, се появи от нищото в ръцете на партньора на Тед. Агентът от ФБР обърна към португалеца малкия екран, който се намираше на гърба на фотоапарата.
— Ето.
Изображенията се появиха на малкия екран, показвайки поредица от снимки на Ахмед, на които той носеше огромни пакети с покупки. Виждаха се дори заострените краища на франзелите, стърчащи от ъглите.
— Той е — потвърди историкът. — Брадата му е по-дълга и изглежда отслабнал, но наистина е той.
— При толкова ядене не виждам как успява да остане слаб — пошегува се Тед.
— Сам ли е?
— Така изглежда. Нашите хора разпитват съседите и хората в магазините от района, но досега май не са виждали Fireball да излиза с някого.
— А уранът? — попита Ребека. — Открихте ли някаква следа?
Човекът от ФБР поклати глава, дъвчейки последните парченца хотдог.
— Не.
— Какво направихте, за да го локализирате?
— Почти нищо — призна си Тед. — Когато Fireball излезе на пазар, минахме пред зида с гайгеров брояч. Не показа радиоактивност.
— Това не значи нищо — настоя Ребека. — Уранът може да е в мазето, защитен от оловни платки. И ако е така, броячът няма да го улови.
— Така е.
— Какво мислите да правите?
— След малко ще разбием електрическата система на къщата. Прихванали сме телефонните линии и когато се обади за техническа помощ, повикването ще бъде отклонено към едно от нашите звена. Оттам ще пратят кола до дома му и хората от екипа ще се представят за елтехници, дошли да оправят аварията и да възстановят електрическото захранване.
— А, разбирам. Ще вмъкнете гайгеровия брояч вътре.
— Точно така. И ще инсталираме микрофони навсякъде.
— А ако броячът нищо не улови? Не забравяйте, че материалът може да е добре защитен…
— Ако не открием нищо и сметнем, че търсенето не е приключило, рано тази сутрин, докато Fireball още спи, ще пуснем в дома още един екип за щателен обиск.
135
Кълбовидна мълния; метеор; светещ облак при ядрена експлозия (англ.). — Б.р.