Сенки в снега [bg]

Емил гледаше медика, надвесен над Арман.

— Merde — прошепна лекарят. От едната страна главата на детектива бе обляна в кръв, която се стичаше към ухото и надолу по шията му.

Докторът вдигна очи, когато Лакост се приближи до него. Главният инспектор все още бе жив, слабо кашляше. Клепачите му бяха полузатворени, погледът — разфокусиран. Бореше се да си поеме въздух.

— Шефе, чувате ли ме? — Младата жена обхвана главата му с ръце, повдигна я и се взря в очите му. Гамаш се напрягаше да ги задържи отворени.

— Дръжте това — нареди медикът, след като извади превръзка и я притисна към раната до лявото слепоочие на детектива. Лакост натискаше, за да спре кървенето.

Главният инспектор се раздвижи, опита се да фокусира погледа си и да вдиша. Лекарят забеляза и се намръщи озадачено. Тогава разтвори бронежилетката и ахна:

— Господи!

Лакост погледна и прошепна ужасено:

— О, не!

Гърдите на началника й бяха в кръв. Лекарят разкъса ризата на Гамаш и прегледа гръдния кош. От едната му страна зееше рана.

В другия край на помещението Бовоар се опитваше да проследи случващото се, но виждаше само краката на шефа си. Излъсканите му черни кожени обувки помръдваха едва-едва на пода. Но Жан Ги бе приковал поглед в ръката му. Дясната ръка на главния инспектор — окървавена, изопната, напрегната. В слушалките се чуваше накъсано дишане. Борба за глътка въздух. Гамаш протягаше длан с разперени пръсти. Треперещи, търсещи, сякаш ей сега ще се доберат до жадувания дъх.

Медиците дойдоха да прехвърлят Бовоар на носилка, но той не спираше да шепти умолително:

— Не, не. Моля ви.

Чу вика на Лакост:

— Шефе!

Отново кашляне, но по-слабо. После тишина.

Видя как дясната ръка на Гамаш се сгърчи, потрепери. А после леко и меко, като снежинка, се отпусна на пода.

Жан Ги Бовоар осъзна, че Арман Гамаш умира.