Сенки в снега [bg]

Бовоар се взираше в екрана. Както и очакваше, монтажът бе съставен от заснетото от малките камери, които служителите на Sûreté носеха на главите си. Но го изненада чистотата на образа. Предполагаше, че ще е замъглен и ще е трудно да се различи кой кой е, но всичко бе ясно.

Гласовете им — също.

— Прострелян полицай! — надвика Гамаш гърмежите на автоматичното оръжие.

— Там, бързо! — крещеше Бовоар и сочеше един от стрелците горе на балкона. Внезапен откос, камерата се разклати неудържимо, а после падна. Заснет от друг колега, служителят се виждаше паднал на земята. В кръв.

— Прострелян полицай — викаше един от екипа. — Помогнете му!

Два силуета се втурнаха напред, автоматичните оръжия трещяха и осигуряваха прикритие за трети. Някой сграбчи падналия полицай и го издърпа настрани. Следващите кадри показваха коридор, преследване на стрелците из дълъг тъмен лабиринт, през помещения като пещери. Експлозии, крясъци.

Главният инспектор бе опрял гръб в стената. Облечен бе с бронежилетка и държеше в ръце автомат. Стреляше. Странна гледка бе Гамаш с оръжие, което при това използваше.

— Има поне шестима стрелци — извика някой.

— Аз преброих десет — отвърна началникът отсечено, прецизно, ясно. — Свалихме двама. Остават осем. Петима на горния етаж, трима тук долу. Къде е медицинският екип?

— Идват — разнесе се гласът на полицай Лакост. — След трийсет секунди.

— Трябва ни един жив — нареди началникът. — Задръжте един от стрелците.

Адът се отприщи — куршуми се сипеха върху стените, телата, пода и тавана. Всичко посивя, въздухът се изпълни с прах и изстрели. Викове и крясъци. Главният инспектор раздаваше заповеди, докато екипът му изтласкваше стрелците от едно помещение в друго, за да ги притисне в ъгъла.

Тогава Бовоар видя себе си.

Отстъпи на крачка от стената и стреля. Видя как залита и се строполява на земята.

— Жан Ги! — изкрещя шефът му.

На екрана бе младият инспектор. Проснат на пода, с крака, подвити под тялото. Неподвижен.

Гамаш тичаше и викаше:

— Къде са лекарите?

— Идват, шефе, идват — отвърна Лакост. — Близо сме.

Детективът сграбчи Бовоар за бронежилетката и го издърпа зад стената под дъжд от свистящи куршуми. Навсякъде наоколо се чуваше трясък от експлозии, но изведнъж камерата се фокусира върху личен момент. Близкият план показа притесненото лице на главния инспектор и погледа му, отправен надолу.