Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
Всичко приключи за две задъхани, трескави, вихрени секунди: Хари обви пръсти около пърхащата топчица, която се замъчи да се отскубне… Ноктите на Малфой задраскаха отчаяно по ръката му… без да изпуска трепкащата топка, Хари се извиси с метлата, запалянковците на «Грифиндор» закрещяха одобрително…
Бяха спасени, нямаше значение, че Рон е изпуснал онези голове, нали «Грифиндор» беше победил, никой нямаше и да си спомни…
ПРАС.
Един блъджър удари Хари точно по кръста и той отхвърча от метлата. За щастие беше само на метър и половина-два от земята — нали се беше снишил, за да хване снича, — въпреки това остана без въздух и се приземи по гръб на замръзналото игрище. Чу пронизителната свирка на Мадам Хууч, гълчавата по трибуните, в която се сливаха освиркване, гневни крясъци и дюдюкане, после — тъп звук, а след него — трескавия глас на Анджелина:
— Добре ли си?
— Разбира се, че съм добре — отвърна начумерен той, сетне пое ръката й и й позволи да го издърпа от земята.
Горе във въздуха Мадам Хууч се носеше като стрела към един от играчите на «Слидерин», но отдолу Хари не успяваше да различи към кого точно.
— Удари те онзи подляр Краб — ядосано рече Анджелина, — запрати по теб блъджъра веднага щом видя, че си хванал снича… но ние победихме, Хари, победихме!
Хари, който още стискаше здраво снича, чу зад себе си презрително сумтене и се обърна: на хвърлей се бе приземил Драко Малфой. Пребледнял от ярост, той пак намираше сили да се хили.
— Спаси кожата на Уизли, а? — рече слидеринецът на Хари. — По-слаб пазач не съм виждал… ами да, израснал е в мръсен хамбар… хареса ли ти текста ми, Потър?
Хари не отговори. Извърна се да посрещне останалите от отбора, които се приземяваха един по един, крещяха от радост и забиваха ликуващо крошета във въздуха, нямаше го само Рон, който бе слязъл от метлата още при головите стълбове и беше тръгнал бавно, сам-самичък към съблекалните.
— Смятахме да напишем още един-два куплета — провикна се Малфой точно когато Кейти и Алиша прегърнаха Хари. — Но не знаехме с какво се римува «тлъста грозотия»… а само как ни се искаше да възпеем и майка му…
— Ще ми говори той за кисело грозде! — подметна Анджелина и изгледа отвратена Малфой.
— Чудехме се с какво да римуваме и «некадърен смотаняк», за баща му…
Фред и Джордж вече бяха разбрали за кого говори. Тъкмо се бяха пресегнали да стиснат ръката на Хари, но застинаха като вкаменени и се извърнаха към Малфой.
— Недейте! — предупреди веднага Анджелина и хвана Фред за ръката. — Чу ли, Фред, недей, остави го да си крещи тоя дребен фукльо, къса се от яд, че са загубили…
— Но на теб, Потър, семейство Уизли ти е много симпатично, нали? — продължи да се хили Малфой. — Даже ходиш да си караш там ваканцията. Направо ти се чудя как я понасяш тая воня, но нали си отгледан от мъгъли, смрадта в бърлогата на Уизли сигурно не те притеснява…
Хари сграбчи Джордж. През това време Анджелина, Алиша и Кейти трябваше да обединят усилията си, за да възпрат Фред и той да не скочи върху слидеринеца, който продължаваше да се хили невъзмутимо. Хари се извърна и затърси с поглед Мадам Хууч, но тя още се караше на Краб, че е запратил непозволено блъджъра.
— Или може би, Потър, помниш как е воняло в къщата на майка ти — изсъска през кикот Малфой и отстъпи назад — и кочината на семейство Уизли ти напомня за…
Хари така и не усети кога е пуснал Джордж, единственото, което помнеше, бе, че след миг и двамата са се хвърлили към Малфой. Съвсем беше забравил, че ги гледат всички учители, искаше само да причини на Малфой възможно най-силната болка и понеже нямаше време да вади магическата пръчка, просто замахна с юмрука, в който стискаше снича, и го заби с все сила право в стомаха на слидеринеца…
— Хари! ХАРИ! ДЖОРДЖ! НЕДЕЙТЕ!
Чу момичешки писъци, врясъка на Малфой, ругатните на Джордж, надутата свирка, рева на тълпата наоколо, но му беше все едно. Чак когато някой край него изкрещя «Импедимента!» и силното заклинание го повали назад, Хари се отказа от опитите да удря където свари Малфой.
— Какво правиш? — ревна Мадам Хууч, след като Хари скочи на крака.
Явно именно тя го беше покосила с препречващата магия: беше захвърлила на няколко метра метлата и в едната ръка държеше свирката, а в другата магическата пръчка. Малфой се бе свил на кълбо на земята, хленчеше и стенеше с окървавен нос, Джордж беше с издута устна, трите гончийки още удържаха насила Фред, а зад всички тях се подсмихваше Краб.
— Никога досега не съм виждала такова поведение! И двамата, марш обратно в замъка и да се явите незабавно при ръководителя на вашия дом. Тръгвайте! Веднага!